Da prostish ne ozna4ava da zabravish
da prosti6 ozna4ava da zapomni6
4e nikoi ne e savar6en..4e vseki ot nas pravi gre6ki
dori kogato se opitvame da sme 4esni...4e vseki kazva neshta
za koito posle sajelqva.. 4e vsi4ki nie lesno zabravqme
4e lubovta e mnogo po vajna ot tova da sme pravi
da prosti6 otzna4ava da zapomni6
4e nie sme mnogo pove4e ot na6ite greshki
4e nie 4esto sme dobri
i priemaneto na nedostatacite na drugite ni pomaga da priemem sobstvenite si
Da prosti6 e da zapomnish 4e nesuglasiqta sa tolkova mnogo
4e skoro moje da se naloji da prostim na samite sebe si
Da prosti6 e da zapomnish 4e v surcata ni ima mqsto
Da zapo4nem ot na4alo otnovo i otnovo..ne spirai da proshtavash
otnovo i otnovo
02 юли 2007
edna duma ne kazva nishto i v sashtoto vreme krie vsi4ko...
edna duma ne kazva nishto
i v sashtoto vreme krie vsi4ko...
s1shto kato vqtura koito krie vodata
s1shto kato kalta koqto skriva cvetqta.
edin pogled ne znachi nishto i
v s1shtoto vreme kazva vsi4ko...
s1shto kato d1jda varhu tvoeto lice
ili stara karta na nqkakvo s1krovishte...
edna istina ne kazva nistho
i v s1shtoto vreme kazva vsi4ko
kato ognishte,koet ne ugasva
kato kamak koito rajda prah
Ako edin den mi lipsvash,shte b1da nishto...
i v s1shtoto vreme shte b1da vsi4ko,
zashtoto v tvoite ochi sa moite krila i breg1t
kudeto se davq....
...TURSQ TE!....
i v sashtoto vreme krie vsi4ko...
s1shto kato vqtura koito krie vodata
s1shto kato kalta koqto skriva cvetqta.
edin pogled ne znachi nishto i
v s1shtoto vreme kazva vsi4ko...
s1shto kato d1jda varhu tvoeto lice
ili stara karta na nqkakvo s1krovishte...
edna istina ne kazva nistho
i v s1shtoto vreme kazva vsi4ko
kato ognishte,koet ne ugasva
kato kamak koito rajda prah
Ako edin den mi lipsvash,shte b1da nishto...
i v s1shtoto vreme shte b1da vsi4ko,
zashtoto v tvoite ochi sa moite krila i breg1t
kudeto se davq....
...TURSQ TE!....
ФИРМИ, ТАБЕЛИ, ОБЯВИ, РЕКЛАМИ:)))
· Търсим две секретарки, едната с два езика, другата без език. (обява)
- Заведението е на самообслужване - табела в тоалетната на гара Левски
· Яйца собствено производство. (табела в магазин)
· Инвестиционна банка "..." - поемете риска. (билборд)
· Тук се пуши всеки друг ден, но не и днес. (табела в банка)
· По - добре тук, отколкото отсреща! (надпис на кафене срещу централни гробища)
· Сироп-няма...хоци доци-също! (табела на павилион за закуски)
· Българско бельо директно от вносителя. (надпис на Женския пазар)
· Поради ремонт бръснеме отзад. (надпис на бръснарница)
· Фирма търси млади пенсионери за охрана.
Обява във в-к "24 часа"
· Всеки истински комунист е под земята. (надпис на мина)
· Ще бъда отворена след 10 минути. (бележка отставена от продавачка)
· Не пускай силно водата! Ще си измиеш краката. Надпис в тоалетна
· Не хвърляйте фасовете на земята! Мислете за тези, които си отиват на четири крака!
· Без грам излишен килограм! Надпис върху кутия с маргарин
· Врати, гуми и аксосиари за автомобили. Надпис на ламаринена ограда
· Давам стая за момиче с голям балкон.
· Фирма търси млади пенсионери за охрана.
· Търся работници за скара
(обява)
· Продавам шестмесечен ваксиниран немски овчар
· Продава се антично бюро за жени с дебели крака и големи чекмеджета...
· Ужасно намаление на гащи - 10 - 12% Надпис на витрина на магазин.
· Не пускайте чешмата, защото тече! Надпис на чешма...
· "С четката след тебе изчисти
и отвън 20 стотинки остави"
(тоалетна в заведение)
· ПАРКИНГ-НЕ ПАРКИРАЙ!!!!
· Улица "Car Simeon"- в курорта "Св.Влас"
· Моля, както ние не пикаем във вашите пепелници, така и Вие да не си хвърляте фасовете в нашата тоалетна. (Надпис в тоалетната на заведение)
· Правим обувки с кожа на клиента.
· Пеньоарите се преместиха на ул. "Граф Игнатиев".
· Обява в пресата: Мога да давам уроци по френски, аритметика, латински. Изпитана методика. Но не искам. Телефон 2-11-11.
· Давам стая под наем срещу отглеждане на две крави. Може и студенти. ПП с. Мърчаево, Софийско.
· САЩ. Баптистка столова. В началото на опашката, до тавата с ябълки, стои калиграфски изписана табела: "Взимайте си само по една ябълка. Бог вижда!". На края, до тавата със сладки, е забодена надраскана набързо бележка: "Вземете си колкото искате. Бог е зает да гледа ябълките."
· Студентска столова. Над тавата за хляба - надпис: "Не взимайте прекалено много хляб!". Отдолу - дописано с молив: "има в кюфтетата".
· Паркингът пред Икономическия институт - София. Табела "Само за служители!". Отдолу дописано: "по изключение - и за автомобили".
· Присъствието на всички желаещи е задължително.
· Пивница "Хан Крум"
· Винарна "Волга-Волга"
(София, бул. "Дондуков" - за съжаление закрита)
· Фирма "Водопад Ниагара" - водопровод и канализация
(София, ул. "Цар Иван-Асен II")
· Фирма "Кондор-Кънев"
· Фирма "Пешкиров инкорпорейтид"
· Еднолична фирма "Генов и син", (София, ул. "Раковски")
· Фирма "Бетон-Интелект"
· Фирма "Микроинтелект ООД"
· Фирма "Груев и ЗЛИ", (София, ул. "Пиротска")
· Фирма "ТАРАШ" - почистване на жилища и офиси (Обява от "24 часа")
· Магазин за домашни потреби "Сварог", София, ул. "Врабча"
(Сварог е славянският бог на вятъра и мъглата... или май само на вятъра? - б.с.)
· Институт по идеологически проблеми
Катедра по физическо възпитание
(МА - София)
· Фирма "Нестинарка" набира танцьорки
(Обява)
· Отделение стерилитет ин витро
(В "Тина Киркова" - София)
· Интензивна женска консултация (Пак там)
· Топлата вода ще се събира в понеделник в клуба.
(Бележка от инкасатора)
(Дописано отдолу с молив: "Носете си плавници!")
· Завеждащ отделение "Изгаряния" - д-р Въгленова
(В "Пирогов")
· Турското кафе е виетнамско.
(Надпис в бар)
· Днес баклавата с орехи е с фъстъци.
(Надпис в сладкарница)
· Който не си плати навреме тока ще бъде откачен!
(съобщение от инкасатора)
· Спри! Почукай!
Сестри
(в инфекциозна болница)
· Басейн "Винпром" предоставя плувни коридори срещу заплащане.
(обява във в. "Куриер 5")
· Конференция на Робъртс Лиардън - пророк с мощно изцерително служение.
(афиш)
· Ветеринарна лечебница "Златната рибка"
· Частно погребално дружество "Нов живот"
(надпис върху черен джип "TOYOTA")
· Еднолична фирма "Вайкунта" лекува всички болести с гаранция.
· Създаден е уред за лекуване на безнадеждно болни. (обяви във в-к. "Лечител")
· Улици "Извън чертите на психиатрията" и "Пътят към гробищата"
(доскоро реални имена в Търговище)
· Ако имате проблеми с ръководената от вас частна поликлиника или аптека, посетете нашия склад в Орландовци!
(реклама)
· Приемаме поръчки за конфекционно разкрояване на фирми.
(реклама)
· ТПК "Свобода Шапкарска" произвежда пагони, шапки и други шивашки услуги.
(София, ул. "Сердика")
· LOVIM BRIMKI
(табелка на шивашко ателие)
· Cafe "Nova Brasilia"
(Опаковка за кафе)
· Фирма "Делта-И-Ко" предлага:
- BMW 524TD, OPEL RECORD 2.0E;
- ботуши, галоши, цървули от PVC.
(реклама във в. "24 часа")
· Търся съквартирантка - с ТЕЦ.
(Обява на Хим. факултет - София).
· PLAJ JUG
(Плаж "Юг"...)
· "Довиждане, и благодаря за рибата" - четвърта, последна книга от трилогията "Пътеводител на галактическия стопаджия".
(Реклама на гърба на книгата).
· 31 гимназия за чужди езици и мениджмънт "Иван Вазов".
(посмъртна преквалификация...)
· Предизвикайте шанса си - доверете ни се!
(Реклама на издателство "Абагар")
· Спешно болните се приемат през задния вход
(Табела на вратата на поликлиниката на ИСУЛ)
· На 15.6. ще се състои концерт по творби на Моцарт и Салиери
(афиш)
· Че как да не успее Русия с нейните природни богатства, те имат повече залежи от Менделеевата таблица...
(Т. Живков - интервю)
· Дом за изоставени деца с частична олигофрения "Митко Палаузов"
(В град Роман)
· Вратата е заключена. Използувайте звънците.
(на вход)
· Полусанитарен ден
(табела на магазин)
· Днес цял ден е санитарен полуден
(бележка на вратата на библиотека)
· Забранено изхвърлянето на боклук и други отпадъци!
(Табела - гр. Дряново)
· 28 април - празник на улица "Първомайска"
· За Орлов мост - по моста
· Моля, не пускайте чешмата, защото тече!
(бележка от водопроводчика)
· Всички десетокласници, които желаят да ходят на бригада, да се прегледат при лекарката!
(в училище)
· Асансьорът работи с монети по 10 стотинки.
Моля, не пускайте по две или криви, защото не работи!
· ЗЪБОЛЕКАР - ВАДИМ ЗЪБИ
(табела на ул. "Сердика" 1)
· ЗЪБОЛЕКАР
ГИНЕКОЛОГ
(табела)
· Кв. Филиповци
PHILIPS
(крайпътна табела... и лепенка на нея)
· ВИДИОТЕКА
(На видеотеката в ЖК "Толстой")
· ВИС-2
МЕДИЦИНСКИ ЗАСТРАХОВКИ
(рекламна табела)
· Пътуването с експресните влакове на БДЖ е пестене на време и удоволствие
(рекламен плакат на гара Варна)
· Разрешено за МПС, посещаващи операта
(табела пред паркинга на операта във Варна)
· Повече деца във всяко българско семейство - повече млади сили за Родината!
(плакат в детска градина (!) )
· Ако обичате уникалната българска кухня, посетете ресторант "Цигански барон"!
(Реклама по радио FM+)
· Олио пластмасово - 73 лв.
(етикет на Женски пазар)
· Целогодишно сезонно намаление на обувките!
(надпис в магазин за обувки)
· Клуб на железничаря, пенсионера и здравето
(табела по бул. "Ситняково")
· НАЛИВНИ ФРЕНСКИ ПАРФЮМИ
БЪЛГАРСКИ ОБУВКИ
(Рекламна табела - една обща за двата надписа)
· ЧАСОВHИЦИТЕ СА С ГАРАHЦИЯ 12 МЕСЕЦА
Гаранцията отпада в случай,че:
...
не се подменя гуменото уплътнение на гърба на часовника на 2-3 години
...
(Бележка на сергия за часовници (в минералсувенир, предпредпоследната в дясно)
· Френска баклава "Славянка"
(хотелско меню в "Албена")
· КУПУВАМ РОЯЛ ИЛИ ПИЯНО
(обява)
· НАЙ-НИЗКИ ЦЕНИ
(надпис над сергия)
· 'Консултирайте стоматолога си всеки 6 месеца'
(надпис върху паста за зъби 'Bright', производство на 'Ален Мак', Пловдив)
· До служителите на Институт по физиология
До 31.12. пари няма да се изплащат.
ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ!
(предколедна обява в БАН)
· ПРОДАЖБА НА УНИКАТИ НА ЕДРО
(на базара в зала "Универсиада")
· Банков консорциум "Титаник"
· Хормонално оголемяване на бюст - тел. ---------
(обява в "Куриер 5" - правописът запазен)
· РЕСТОРАНТ "АЛИ БАБА" Търсим сервитьори (фирма... и обява на вратата)
· Тенекеджийница "Бетовен"
· Най-големият слънчев часовник в света работи само от изгрев до залез слънце. (заглавие във в-к "Новинар")
· Списък на песните на трио "Зорница" на обложката на CD:
1. Станко ле, мори хубава - Hey you, Pretty Stanka.
2. Планинец ходи - A Tractor Driver is Walking
3. Отдолу идат шарени колца - Motley Wheels Are Coming from Below
4. Дъщерцо моя, майчина - Hey you, Mother's Daughter
5. Йогряло ми ясно слънце - A Bright Sun Shone On
6. Загукала е гулабка - Female Pigeon Began Crooning
7. Пак поди, мале - Go again, Mother
8. Изкара димо жъртвари - Dimo Brought Out Harvesters
9. Да зная, мамо, да зная - If I Knew, Mum, If I Knew
10. Провикна се мома руса - А Blond Lass Cried Out
11. Дядо делба делеше - An Old Man Was Partitioning Shares
12. Мър Тодорке, мънинка - I Say, Little Todorka
13. Дойне, бяла Дойне - Hey you, Doina, You, White Doina
14. Мури Тодоро - I Say, Todora
15. Седнала ми е Марийка - Mariika Seated Herself
16. Моме ле, мури мунинка - Hey You Lass, You Little Lass
17. Гергина цъфти, не вехне - A Dahlia Blooms, And Doesn't Fade
18. Петлите пеят - Cocks Are Crowing
19. Града са гради, Станьо льо - Hey Stana, A Town Is Under Construction
20. Зелен се орех развива - A Green Walnut-Tree Is Coming Into Leaf
21. Звездо льо, вечернице - Hey you Star, You Evening Star.
- Заведението е на самообслужване - табела в тоалетната на гара Левски
· Яйца собствено производство. (табела в магазин)
· Инвестиционна банка "..." - поемете риска. (билборд)
· Тук се пуши всеки друг ден, но не и днес. (табела в банка)
· По - добре тук, отколкото отсреща! (надпис на кафене срещу централни гробища)
· Сироп-няма...хоци доци-също! (табела на павилион за закуски)
· Българско бельо директно от вносителя. (надпис на Женския пазар)
· Поради ремонт бръснеме отзад. (надпис на бръснарница)
· Фирма търси млади пенсионери за охрана.
Обява във в-к "24 часа"
· Всеки истински комунист е под земята. (надпис на мина)
· Ще бъда отворена след 10 минути. (бележка отставена от продавачка)
· Не пускай силно водата! Ще си измиеш краката. Надпис в тоалетна
· Не хвърляйте фасовете на земята! Мислете за тези, които си отиват на четири крака!
· Без грам излишен килограм! Надпис върху кутия с маргарин
· Врати, гуми и аксосиари за автомобили. Надпис на ламаринена ограда
· Давам стая за момиче с голям балкон.
· Фирма търси млади пенсионери за охрана.
· Търся работници за скара
(обява)
· Продавам шестмесечен ваксиниран немски овчар
· Продава се антично бюро за жени с дебели крака и големи чекмеджета...
· Ужасно намаление на гащи - 10 - 12% Надпис на витрина на магазин.
· Не пускайте чешмата, защото тече! Надпис на чешма...
· "С четката след тебе изчисти
и отвън 20 стотинки остави"
(тоалетна в заведение)
· ПАРКИНГ-НЕ ПАРКИРАЙ!!!!
· Улица "Car Simeon"- в курорта "Св.Влас"
· Моля, както ние не пикаем във вашите пепелници, така и Вие да не си хвърляте фасовете в нашата тоалетна. (Надпис в тоалетната на заведение)
· Правим обувки с кожа на клиента.
· Пеньоарите се преместиха на ул. "Граф Игнатиев".
· Обява в пресата: Мога да давам уроци по френски, аритметика, латински. Изпитана методика. Но не искам. Телефон 2-11-11.
· Давам стая под наем срещу отглеждане на две крави. Може и студенти. ПП с. Мърчаево, Софийско.
· САЩ. Баптистка столова. В началото на опашката, до тавата с ябълки, стои калиграфски изписана табела: "Взимайте си само по една ябълка. Бог вижда!". На края, до тавата със сладки, е забодена надраскана набързо бележка: "Вземете си колкото искате. Бог е зает да гледа ябълките."
· Студентска столова. Над тавата за хляба - надпис: "Не взимайте прекалено много хляб!". Отдолу - дописано с молив: "има в кюфтетата".
· Паркингът пред Икономическия институт - София. Табела "Само за служители!". Отдолу дописано: "по изключение - и за автомобили".
· Присъствието на всички желаещи е задължително.
· Пивница "Хан Крум"
· Винарна "Волга-Волга"
(София, бул. "Дондуков" - за съжаление закрита)
· Фирма "Водопад Ниагара" - водопровод и канализация
(София, ул. "Цар Иван-Асен II")
· Фирма "Кондор-Кънев"
· Фирма "Пешкиров инкорпорейтид"
· Еднолична фирма "Генов и син", (София, ул. "Раковски")
· Фирма "Бетон-Интелект"
· Фирма "Микроинтелект ООД"
· Фирма "Груев и ЗЛИ", (София, ул. "Пиротска")
· Фирма "ТАРАШ" - почистване на жилища и офиси (Обява от "24 часа")
· Магазин за домашни потреби "Сварог", София, ул. "Врабча"
(Сварог е славянският бог на вятъра и мъглата... или май само на вятъра? - б.с.)
· Институт по идеологически проблеми
Катедра по физическо възпитание
(МА - София)
· Фирма "Нестинарка" набира танцьорки
(Обява)
· Отделение стерилитет ин витро
(В "Тина Киркова" - София)
· Интензивна женска консултация (Пак там)
· Топлата вода ще се събира в понеделник в клуба.
(Бележка от инкасатора)
(Дописано отдолу с молив: "Носете си плавници!")
· Завеждащ отделение "Изгаряния" - д-р Въгленова
(В "Пирогов")
· Турското кафе е виетнамско.
(Надпис в бар)
· Днес баклавата с орехи е с фъстъци.
(Надпис в сладкарница)
· Който не си плати навреме тока ще бъде откачен!
(съобщение от инкасатора)
· Спри! Почукай!
Сестри
(в инфекциозна болница)
· Басейн "Винпром" предоставя плувни коридори срещу заплащане.
(обява във в. "Куриер 5")
· Конференция на Робъртс Лиардън - пророк с мощно изцерително служение.
(афиш)
· Ветеринарна лечебница "Златната рибка"
· Частно погребално дружество "Нов живот"
(надпис върху черен джип "TOYOTA")
· Еднолична фирма "Вайкунта" лекува всички болести с гаранция.
· Създаден е уред за лекуване на безнадеждно болни. (обяви във в-к. "Лечител")
· Улици "Извън чертите на психиатрията" и "Пътят към гробищата"
(доскоро реални имена в Търговище)
· Ако имате проблеми с ръководената от вас частна поликлиника или аптека, посетете нашия склад в Орландовци!
(реклама)
· Приемаме поръчки за конфекционно разкрояване на фирми.
(реклама)
· ТПК "Свобода Шапкарска" произвежда пагони, шапки и други шивашки услуги.
(София, ул. "Сердика")
· LOVIM BRIMKI
(табелка на шивашко ателие)
· Cafe "Nova Brasilia"
(Опаковка за кафе)
· Фирма "Делта-И-Ко" предлага:
- BMW 524TD, OPEL RECORD 2.0E;
- ботуши, галоши, цървули от PVC.
(реклама във в. "24 часа")
· Търся съквартирантка - с ТЕЦ.
(Обява на Хим. факултет - София).
· PLAJ JUG
(Плаж "Юг"...)
· "Довиждане, и благодаря за рибата" - четвърта, последна книга от трилогията "Пътеводител на галактическия стопаджия".
(Реклама на гърба на книгата).
· 31 гимназия за чужди езици и мениджмънт "Иван Вазов".
(посмъртна преквалификация...)
· Предизвикайте шанса си - доверете ни се!
(Реклама на издателство "Абагар")
· Спешно болните се приемат през задния вход
(Табела на вратата на поликлиниката на ИСУЛ)
· На 15.6. ще се състои концерт по творби на Моцарт и Салиери
(афиш)
· Че как да не успее Русия с нейните природни богатства, те имат повече залежи от Менделеевата таблица...
(Т. Живков - интервю)
· Дом за изоставени деца с частична олигофрения "Митко Палаузов"
(В град Роман)
· Вратата е заключена. Използувайте звънците.
(на вход)
· Полусанитарен ден
(табела на магазин)
· Днес цял ден е санитарен полуден
(бележка на вратата на библиотека)
· Забранено изхвърлянето на боклук и други отпадъци!
(Табела - гр. Дряново)
· 28 април - празник на улица "Първомайска"
· За Орлов мост - по моста
· Моля, не пускайте чешмата, защото тече!
(бележка от водопроводчика)
· Всички десетокласници, които желаят да ходят на бригада, да се прегледат при лекарката!
(в училище)
· Асансьорът работи с монети по 10 стотинки.
Моля, не пускайте по две или криви, защото не работи!
· ЗЪБОЛЕКАР - ВАДИМ ЗЪБИ
(табела на ул. "Сердика" 1)
· ЗЪБОЛЕКАР
ГИНЕКОЛОГ
(табела)
· Кв. Филиповци
PHILIPS
(крайпътна табела... и лепенка на нея)
· ВИДИОТЕКА
(На видеотеката в ЖК "Толстой")
· ВИС-2
МЕДИЦИНСКИ ЗАСТРАХОВКИ
(рекламна табела)
· Пътуването с експресните влакове на БДЖ е пестене на време и удоволствие
(рекламен плакат на гара Варна)
· Разрешено за МПС, посещаващи операта
(табела пред паркинга на операта във Варна)
· Повече деца във всяко българско семейство - повече млади сили за Родината!
(плакат в детска градина (!) )
· Ако обичате уникалната българска кухня, посетете ресторант "Цигански барон"!
(Реклама по радио FM+)
· Олио пластмасово - 73 лв.
(етикет на Женски пазар)
· Целогодишно сезонно намаление на обувките!
(надпис в магазин за обувки)
· Клуб на железничаря, пенсионера и здравето
(табела по бул. "Ситняково")
· НАЛИВНИ ФРЕНСКИ ПАРФЮМИ
БЪЛГАРСКИ ОБУВКИ
(Рекламна табела - една обща за двата надписа)
· ЧАСОВHИЦИТЕ СА С ГАРАHЦИЯ 12 МЕСЕЦА
Гаранцията отпада в случай,че:
...
не се подменя гуменото уплътнение на гърба на часовника на 2-3 години
...
(Бележка на сергия за часовници (в минералсувенир, предпредпоследната в дясно)
· Френска баклава "Славянка"
(хотелско меню в "Албена")
· КУПУВАМ РОЯЛ ИЛИ ПИЯНО
(обява)
· НАЙ-НИЗКИ ЦЕНИ
(надпис над сергия)
· 'Консултирайте стоматолога си всеки 6 месеца'
(надпис върху паста за зъби 'Bright', производство на 'Ален Мак', Пловдив)
· До служителите на Институт по физиология
До 31.12. пари няма да се изплащат.
ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ!
(предколедна обява в БАН)
· ПРОДАЖБА НА УНИКАТИ НА ЕДРО
(на базара в зала "Универсиада")
· Банков консорциум "Титаник"
· Хормонално оголемяване на бюст - тел. ---------
(обява в "Куриер 5" - правописът запазен)
· РЕСТОРАНТ "АЛИ БАБА" Търсим сервитьори (фирма... и обява на вратата)
· Тенекеджийница "Бетовен"
· Най-големият слънчев часовник в света работи само от изгрев до залез слънце. (заглавие във в-к "Новинар")
· Списък на песните на трио "Зорница" на обложката на CD:
1. Станко ле, мори хубава - Hey you, Pretty Stanka.
2. Планинец ходи - A Tractor Driver is Walking
3. Отдолу идат шарени колца - Motley Wheels Are Coming from Below
4. Дъщерцо моя, майчина - Hey you, Mother's Daughter
5. Йогряло ми ясно слънце - A Bright Sun Shone On
6. Загукала е гулабка - Female Pigeon Began Crooning
7. Пак поди, мале - Go again, Mother
8. Изкара димо жъртвари - Dimo Brought Out Harvesters
9. Да зная, мамо, да зная - If I Knew, Mum, If I Knew
10. Провикна се мома руса - А Blond Lass Cried Out
11. Дядо делба делеше - An Old Man Was Partitioning Shares
12. Мър Тодорке, мънинка - I Say, Little Todorka
13. Дойне, бяла Дойне - Hey you, Doina, You, White Doina
14. Мури Тодоро - I Say, Todora
15. Седнала ми е Марийка - Mariika Seated Herself
16. Моме ле, мури мунинка - Hey You Lass, You Little Lass
17. Гергина цъфти, не вехне - A Dahlia Blooms, And Doesn't Fade
18. Петлите пеят - Cocks Are Crowing
19. Града са гради, Станьо льо - Hey Stana, A Town Is Under Construction
20. Зелен се орех развива - A Green Walnut-Tree Is Coming Into Leaf
21. Звездо льо, вечернице - Hey you Star, You Evening Star.
50 начина да изплашите персонала на компютърна зала.
1. Влезте в система, изчакайте секунда, след което накарайте лицето ви да изглежда уплашено, извикайте"Господи, засякоха ме" и бързо се изпарете от залата.
2. Започнете да се смеете безконтролно около 3 минути, след което внезапно спрете и изгледайте подозрително всеки, който се е втренчил във вас.
3.Изключете монитора и се оплачете на персонала, че скапаното нещо не работи и не знаете как да го подкарате.След като ви го включат, изчакайте 5 минути и повторете процедурата.
4.Ако системата ви е UNIX, напишете серия от стряскащи съобщения от root-а, като използвате, че повечето mail команди не следят йерархията при смяна на from.
5.Ако системата ви е DOS-подобна, извикайте високо "ВНИМАНИЕ, ОТКРИХ ВИРУС!" Нека това да е директорията c:\virus, в която има F-PROT.
6. Ако системата ви е DOS със telnet-ване към UNIX сървър, комбинирайте 5. и 6.
7.Пишете като обезумял, от време на време спирайте и се оглеждайте. Сложете пред себе си хронометър и докосвайте един по един пръстите на ръката за всеки клавиш, натиснат от съседа ви в дясно.
8.Преди да дойде навалицата, размени захранващите кабели на моноторите от съседните компютри. Ефектът се забелязва добре в момента, когато единият от съседите ви понечи да си ходи и инстинктивно изключи монитора.
9.Намерете midi с някоя детска песен ("Мама ми купи днес", "Мила моя майко...", или "Мама, мама, что я буту делать..." ще свършат добра работа). Надънете високоговорителите докрай и пускайте песента много пъти един след друг. Ако някой се опита да възрази, кажете че изпробвате новите си авторски музикални библиотеки и им предложете source кода.
10. Работете нормално известно време. Изведнъж се вторачете в монитора, издайте тих вик и се скрийте под масата.
11. Обърнете се към съседа си отдясно и го попитайте на висок глас, дали през последните два дена не са сменили паролата на Пентагона.
12. Направете малко ритуално жертвоприношение, преди да включите компютъра.
13.Извадете от чантата си окови, вериги и белезници и внимателно ги наредете на бюрото. Ако някой ви попита за какво Ви трябват, отговорете му загадъчно "За всеки случай..."
14. Работете известно време, след което спрете и започнете да проклинате на висок глас своете дередже. След 3 минути млъкнете и продължете да работите.
15.Влезте в лабораторията, съблечете си спокойно шлифера, бавно се приближете до централното бюро, оставете си чантата. Започнете мълчаливо да се разхождате между катедрите, от време на време спирайте и си записвайте нещо в едно тефтерче.
16.Запалете свещи в пентаграма около терминала си преди да започнете работa.
17. Помолете околните за излишен диск. Предложете $2. Мрънкайте непрекъснато, докато някой не се съгласи.В момента, точно преди да получите диска бръкнете в джоба си и извикайте: "Ах, ето те и теб!"
18.Всеки път под Windows, когато double click-нете върху някоя икона и системата започне да влачи,започвайте да повтаряте монотомно "ИконоПредТебеНоНеНаТебеМоляСеИконоПредТебеНоНеНаТебеМоляСе..." и когато поредния прозорец се появи, не забравяйте да извикате "ДА-А-А!!"
19. Използвайте вместо командата help персоната, седяща в дясно вас. Освен че вдига достатъчно шум, този трик ви създава и много нови приятели.
20.Пъхнете сламка в устата си, приберете 2ръцете в джобовете. Започнете да натискате клавишите и програмирате със сламката. (Б.Р. Малък практически трик -- дръжте винаги сламката между кътниците си, а не между предните си зъби. Повечето програмисти предпочитат третия и четвъртия десен кътник.)
21.Ако сте с цветен монитор и ако току що сте получили по Internet файлове с със загадъчни имена ANIMAL01.JPG... ANIMAL025.JPG, не се колебайте да ги покажете незабавно на екрана, така че всички да ги видят. Не се безпокойте, ако се съди по голата истина за същността на Internet, няма никаква опасност да демонстрирате обичайните и скучни картинки на животни, много вероятно е тов да са екземпляри от някоя нова и екзотична колекция порнографски картинки.
22.Сканирайте паспортния портрет на своето гадже, изобразете TIF-а на екрана и започнете да се оплаквате от вашите отношения пред всички останали в залата.
23. Опитайте се да напъхате 360/1.2 дискета в 1.44 флопи, кажете на supervisor-а, че флопито не работи.
24.Ако работите на PC, попитайте гръмогласно къде се е изгубил символа с ябълката.
25.Изпечатете на принтера пълните събрани съчинения на Уилиам Шекспир (редакция Проект Гутемберг), след това (един или два дни по-късно) си изрежете монолога на Хамлет, кажете, че само това ви е трябвало навийте останалото на тръба и го хвърлете в кошчето.
26.Седнете, втренчете се в екрана, ако сте момиче извадете една пиличка за нокти и започнете да се занимавате с маникюра си, ако сте от мъжки пол започнете да си гризете ноктите. Огледайте си ръцете, изругайте нещо и излетете от стаята, обръщайки стола си.
27. Ако имате дълга коса, спрете да пишете за малко, извадете ножица и започнете да махате цъфналите краища. Когато излизате, пуснете нехайно космите върху клавиатурата на съседа си отдясно.
28. Наредете около компютъра си огромни портрети в златна рамка на депутати от Народното Събрание. Обяснете, че тяхният вид намалява комплекса ви за интелектуална непълноценност.
29. Влезте в лабораторията, преметнал(а) десетина чифта чорапи през рамо. Внимателно събуйте обувките си и ги поставете върху корпуса. Наредете чорапите върху монитора и започнете да обяснявате ентусиазирано за трансцеденталната красота от естетическото усещане, породено от хармоничното съчетание памук върху пластмаса.
30. Изсмейте се истерично, изкрещете "Вие ще горите в пламъци!!!" и продължете да работите.
31.Накарайте компютъра ви да изглежда че пуши. Ако не знаете как -- спомнете си отново за голата истина за същността на Internet и влезте в произволен FTP site -- ще намерите ръководствата за пиромани някъде близо до главната директория.
32. Определете музикална нота за всеки функционален клавиш, натиснат от вас (примерно Del=До, Enter=Ре, F3=Mи...) Всеки път, когато натиснете клавиш от списъка, пейте нотата гръмогласно. Работете няколко часа сн CorelDraw по този начин.
33.Изчакайте в залата да утихне... Изведнъж кажете "Мяууу" и пъхнете в устата си мишката на компютъра.
34. Вземете назаем клавиатурата от съседа си отдясно. "Извинете, ще може ли за малко?" Извадете кабела и го пъхнете в своя компютър.
Върнете му я и кажете, че сте свикнал със XT клавиатура и не и не знаете къде са клавишите "Ю" и "Ч", но сега вече няма проблеми, защото сте написали "Чю Юч" и вече ще можете да използвате Copy Char. Ако съседът ви не възкликне "... ама не можеше ли Alt и ASCII кода...", направете си съответните изводи за него.
35.Магнит.
36. Извадете тефтер и започнете да събирате числа по стария, ученически начин. Обяснете,че този метод е по-сигурен от калулатора на Windows.
37.Ако лабораторията няма локална мрежа, настанете се на най-мощния компютър, отворете DOS сесия и програмирайте с часове на Turbo Pascal 4.
38. Създайте монотомен шум от натискане на един и същи клавиш много и много пъти, докато привлечете вниманието на съседът в дясно от вас. (Може отидете в десния край на полето и да натискате Spacebar.) Тогава погледнете клавиатурата на съсед(кат)а си. Започнете да натискате неговият/нейният BackSpace много и много пъти последователно докато изтриете цялото поле, което е написал(а) и възкликнете "О, значи вашият BackSpace работи!". Свийте рамене и се върнете към заниманието си "натискане на шпация". Неочаквано надайте вик: "Ах, а какво ще кажеш за това, другарю(другарко). Значи аз време съм натискал Spacebar, а не BackSpace. Нищо чудно, че не се е трило... Ах!" Изпечатайте си query-то и излезте.
39.Погледнете към съседа си (съседа си в дясно, разбира се) и го попитайте "ти също ли видя това...". Започнете да се смеете гръмогласно и излезте от стаята.
40. Попитайте съседа си в дясно има ли под ръка дебъгер. Когато ви отговори с "не", извадете от чантата си флакон "Мухозол" и напръскайте всичко наоколо.
41.Telnet-нете се до централната машина, изберете си някой друг log-нал се и започнете да разговаряте с него като със стар приятел. Затворете connection-а, преди да е събрал сили да ви попита, откъде всъщност ви познава.
42. Вземете химикалка. Започнете да пишете по екрана. Оплачете се, че писалката не работи.
43. Ако сте момиче, сложете на главата си венец от цветя. Накачулете се с хипарски знаци. Непрекъснато се усмихвайте. Напишете едно изречение, след което прегърнете монитора и изахкайте "ах, такъв си ми умник...", после целунете екрана. Повтаряйте това след всяко изречение. След цели месеци време прегърнете клавиатурата, погалете корпуса на компютъра, най-накрая целунете по бузата съседа си отдясно, прегърнете смаяният асистент и излезте.
44. Пригответе си игла, конец, и всичките си (500) стари 5 инчови дискети, вденете иглата в конеца. Започнете да се правите, че да форматирате старите си лични дискети една по една, от време на враме казвайте "bad-сектор" и пробождайте дискетата с иглата. Гордо окачете на врата си гердана от дискети.
45. Купете си от Славейков някоя два-три диска с игри и препълнете главния сървър.
46.Влезте бягайки в компютърната лаборатария, извикайте "Днес започна Битката при Армагедон!!!!", след което спокойно седнете и започнете да работите.
47. Ако седите на въртящ се стол, докато чакате резултат от програмата започнете да се да се люлеете и пейте песента "лека нощ и лек сън...". За ваше улеснение привеждаме пълния текст на песента (от училище знаете само първата строфа). Приятно пеене, ще има кога! Лека нощ и лек сън, спи всичко навън, безгрижно и ти сън сладък заспи! Refrain: Утре пак в светлина ще те срещне деня... (2) Лека нощ и лек сън, дошъл е отвън ангел благ край теб да бди и край теб да седи... Refrain: Утре Бог да ще пак, да огрей слънчев зрак...(2)
48.Влезте в лабораторията, информирайте всички, че днес ви се ражда бебе и кажете на най-близката персона: "Дай ми този компютър или ще храниш домашния ми крокодил през следващата седмица...
49.Сложете всичките 13 броя на списание "Вирус за Вас" в главната директория
50.Под Unix, прибавете в главната си директория VI.LOGIN с единствен ред logout, след което се оплачете, че системата ви изхвърля веднага след влизане. Ако имате възможност, направете същото за root-а и няколкото други account-а, които знаете че sysadmin-а използва.
2. Започнете да се смеете безконтролно около 3 минути, след което внезапно спрете и изгледайте подозрително всеки, който се е втренчил във вас.
3.Изключете монитора и се оплачете на персонала, че скапаното нещо не работи и не знаете как да го подкарате.След като ви го включат, изчакайте 5 минути и повторете процедурата.
4.Ако системата ви е UNIX, напишете серия от стряскащи съобщения от root-а, като използвате, че повечето mail команди не следят йерархията при смяна на from.
5.Ако системата ви е DOS-подобна, извикайте високо "ВНИМАНИЕ, ОТКРИХ ВИРУС!" Нека това да е директорията c:\virus, в която има F-PROT.
6. Ако системата ви е DOS със telnet-ване към UNIX сървър, комбинирайте 5. и 6.
7.Пишете като обезумял, от време на време спирайте и се оглеждайте. Сложете пред себе си хронометър и докосвайте един по един пръстите на ръката за всеки клавиш, натиснат от съседа ви в дясно.
8.Преди да дойде навалицата, размени захранващите кабели на моноторите от съседните компютри. Ефектът се забелязва добре в момента, когато единият от съседите ви понечи да си ходи и инстинктивно изключи монитора.
9.Намерете midi с някоя детска песен ("Мама ми купи днес", "Мила моя майко...", или "Мама, мама, что я буту делать..." ще свършат добра работа). Надънете високоговорителите докрай и пускайте песента много пъти един след друг. Ако някой се опита да възрази, кажете че изпробвате новите си авторски музикални библиотеки и им предложете source кода.
10. Работете нормално известно време. Изведнъж се вторачете в монитора, издайте тих вик и се скрийте под масата.
11. Обърнете се към съседа си отдясно и го попитайте на висок глас, дали през последните два дена не са сменили паролата на Пентагона.
12. Направете малко ритуално жертвоприношение, преди да включите компютъра.
13.Извадете от чантата си окови, вериги и белезници и внимателно ги наредете на бюрото. Ако някой ви попита за какво Ви трябват, отговорете му загадъчно "За всеки случай..."
14. Работете известно време, след което спрете и започнете да проклинате на висок глас своете дередже. След 3 минути млъкнете и продължете да работите.
15.Влезте в лабораторията, съблечете си спокойно шлифера, бавно се приближете до централното бюро, оставете си чантата. Започнете мълчаливо да се разхождате между катедрите, от време на време спирайте и си записвайте нещо в едно тефтерче.
16.Запалете свещи в пентаграма около терминала си преди да започнете работa.
17. Помолете околните за излишен диск. Предложете $2. Мрънкайте непрекъснато, докато някой не се съгласи.В момента, точно преди да получите диска бръкнете в джоба си и извикайте: "Ах, ето те и теб!"
18.Всеки път под Windows, когато double click-нете върху някоя икона и системата започне да влачи,започвайте да повтаряте монотомно "ИконоПредТебеНоНеНаТебеМоляСеИконоПредТебеНоНеНаТебеМоляСе..." и когато поредния прозорец се появи, не забравяйте да извикате "ДА-А-А!!"
19. Използвайте вместо командата help персоната, седяща в дясно вас. Освен че вдига достатъчно шум, този трик ви създава и много нови приятели.
20.Пъхнете сламка в устата си, приберете 2ръцете в джобовете. Започнете да натискате клавишите и програмирате със сламката. (Б.Р. Малък практически трик -- дръжте винаги сламката между кътниците си, а не между предните си зъби. Повечето програмисти предпочитат третия и четвъртия десен кътник.)
21.Ако сте с цветен монитор и ако току що сте получили по Internet файлове с със загадъчни имена ANIMAL01.JPG... ANIMAL025.JPG, не се колебайте да ги покажете незабавно на екрана, така че всички да ги видят. Не се безпокойте, ако се съди по голата истина за същността на Internet, няма никаква опасност да демонстрирате обичайните и скучни картинки на животни, много вероятно е тов да са екземпляри от някоя нова и екзотична колекция порнографски картинки.
22.Сканирайте паспортния портрет на своето гадже, изобразете TIF-а на екрана и започнете да се оплаквате от вашите отношения пред всички останали в залата.
23. Опитайте се да напъхате 360/1.2 дискета в 1.44 флопи, кажете на supervisor-а, че флопито не работи.
24.Ако работите на PC, попитайте гръмогласно къде се е изгубил символа с ябълката.
25.Изпечатете на принтера пълните събрани съчинения на Уилиам Шекспир (редакция Проект Гутемберг), след това (един или два дни по-късно) си изрежете монолога на Хамлет, кажете, че само това ви е трябвало навийте останалото на тръба и го хвърлете в кошчето.
26.Седнете, втренчете се в екрана, ако сте момиче извадете една пиличка за нокти и започнете да се занимавате с маникюра си, ако сте от мъжки пол започнете да си гризете ноктите. Огледайте си ръцете, изругайте нещо и излетете от стаята, обръщайки стола си.
27. Ако имате дълга коса, спрете да пишете за малко, извадете ножица и започнете да махате цъфналите краища. Когато излизате, пуснете нехайно космите върху клавиатурата на съседа си отдясно.
28. Наредете около компютъра си огромни портрети в златна рамка на депутати от Народното Събрание. Обяснете, че тяхният вид намалява комплекса ви за интелектуална непълноценност.
29. Влезте в лабораторията, преметнал(а) десетина чифта чорапи през рамо. Внимателно събуйте обувките си и ги поставете върху корпуса. Наредете чорапите върху монитора и започнете да обяснявате ентусиазирано за трансцеденталната красота от естетическото усещане, породено от хармоничното съчетание памук върху пластмаса.
30. Изсмейте се истерично, изкрещете "Вие ще горите в пламъци!!!" и продължете да работите.
31.Накарайте компютъра ви да изглежда че пуши. Ако не знаете как -- спомнете си отново за голата истина за същността на Internet и влезте в произволен FTP site -- ще намерите ръководствата за пиромани някъде близо до главната директория.
32. Определете музикална нота за всеки функционален клавиш, натиснат от вас (примерно Del=До, Enter=Ре, F3=Mи...) Всеки път, когато натиснете клавиш от списъка, пейте нотата гръмогласно. Работете няколко часа сн CorelDraw по този начин.
33.Изчакайте в залата да утихне... Изведнъж кажете "Мяууу" и пъхнете в устата си мишката на компютъра.
34. Вземете назаем клавиатурата от съседа си отдясно. "Извинете, ще може ли за малко?" Извадете кабела и го пъхнете в своя компютър.
Върнете му я и кажете, че сте свикнал със XT клавиатура и не и не знаете къде са клавишите "Ю" и "Ч", но сега вече няма проблеми, защото сте написали "Чю Юч" и вече ще можете да използвате Copy Char. Ако съседът ви не възкликне "... ама не можеше ли Alt и ASCII кода...", направете си съответните изводи за него.
35.Магнит.
36. Извадете тефтер и започнете да събирате числа по стария, ученически начин. Обяснете,че този метод е по-сигурен от калулатора на Windows.
37.Ако лабораторията няма локална мрежа, настанете се на най-мощния компютър, отворете DOS сесия и програмирайте с часове на Turbo Pascal 4.
38. Създайте монотомен шум от натискане на един и същи клавиш много и много пъти, докато привлечете вниманието на съседът в дясно от вас. (Може отидете в десния край на полето и да натискате Spacebar.) Тогава погледнете клавиатурата на съсед(кат)а си. Започнете да натискате неговият/нейният BackSpace много и много пъти последователно докато изтриете цялото поле, което е написал(а) и възкликнете "О, значи вашият BackSpace работи!". Свийте рамене и се върнете към заниманието си "натискане на шпация". Неочаквано надайте вик: "Ах, а какво ще кажеш за това, другарю(другарко). Значи аз време съм натискал Spacebar, а не BackSpace. Нищо чудно, че не се е трило... Ах!" Изпечатайте си query-то и излезте.
39.Погледнете към съседа си (съседа си в дясно, разбира се) и го попитайте "ти също ли видя това...". Започнете да се смеете гръмогласно и излезте от стаята.
40. Попитайте съседа си в дясно има ли под ръка дебъгер. Когато ви отговори с "не", извадете от чантата си флакон "Мухозол" и напръскайте всичко наоколо.
41.Telnet-нете се до централната машина, изберете си някой друг log-нал се и започнете да разговаряте с него като със стар приятел. Затворете connection-а, преди да е събрал сили да ви попита, откъде всъщност ви познава.
42. Вземете химикалка. Започнете да пишете по екрана. Оплачете се, че писалката не работи.
43. Ако сте момиче, сложете на главата си венец от цветя. Накачулете се с хипарски знаци. Непрекъснато се усмихвайте. Напишете едно изречение, след което прегърнете монитора и изахкайте "ах, такъв си ми умник...", после целунете екрана. Повтаряйте това след всяко изречение. След цели месеци време прегърнете клавиатурата, погалете корпуса на компютъра, най-накрая целунете по бузата съседа си отдясно, прегърнете смаяният асистент и излезте.
44. Пригответе си игла, конец, и всичките си (500) стари 5 инчови дискети, вденете иглата в конеца. Започнете да се правите, че да форматирате старите си лични дискети една по една, от време на враме казвайте "bad-сектор" и пробождайте дискетата с иглата. Гордо окачете на врата си гердана от дискети.
45. Купете си от Славейков някоя два-три диска с игри и препълнете главния сървър.
46.Влезте бягайки в компютърната лаборатария, извикайте "Днес започна Битката при Армагедон!!!!", след което спокойно седнете и започнете да работите.
47. Ако седите на въртящ се стол, докато чакате резултат от програмата започнете да се да се люлеете и пейте песента "лека нощ и лек сън...". За ваше улеснение привеждаме пълния текст на песента (от училище знаете само първата строфа). Приятно пеене, ще има кога! Лека нощ и лек сън, спи всичко навън, безгрижно и ти сън сладък заспи! Refrain: Утре пак в светлина ще те срещне деня... (2) Лека нощ и лек сън, дошъл е отвън ангел благ край теб да бди и край теб да седи... Refrain: Утре Бог да ще пак, да огрей слънчев зрак...(2)
48.Влезте в лабораторията, информирайте всички, че днес ви се ражда бебе и кажете на най-близката персона: "Дай ми този компютър или ще храниш домашния ми крокодил през следващата седмица...
49.Сложете всичките 13 броя на списание "Вирус за Вас" в главната директория
50.Под Unix, прибавете в главната си директория VI.LOGIN с единствен ред logout, след което се оплачете, че системата ви изхвърля веднага след влизане. Ако имате възможност, направете същото за root-а и няколкото други account-а, които знаете че sysadmin-а използва.
Za Rd
сМсЧеТа за РожДеН ДеН
1. 4.R.D.!Vnimavai da ne se s4upi nqkoi 4a6a,ako se razlee vino,izbur6i go vednaga,za da ne lepne.Za kapak susedite 6te
izvikat policiq,ako ste 6umni.Vesel praznik!
2. 4.R.D.!Ne se kahuri 4e ve4e,4e ve4e si s edna godina po golqma,za6toto ve4e si s edna godina po-krasiva,po-umna i po
privlekatelna!Produljdavai s tazi skorost!
3. 4.R.D.! Liubovta e qk,tvurd oreh,za koito ti e nujen tvurd instrument v rukata.Za padaneto na vsqka tvurdina nai-vajna
e tvurdosta.Vse po tvurd da stava6!
4. Vsi4ki haresvat muje s bude6te i jeni s minalo.Az bude6te imam-vzemi me sega i sled vreme i ti 6te ima6 minalo.4estit
praznik!
5. 4.R.D.! Nai-vajnoto e jenite da te haresvat,a mujete da te uvajavat.Ostanalite ne gi misli.I da piine6 qko,za6toto
praznik bez vodka e kato titanik bez lodka.
6.Ti si gotina fenka,ti si moqta jenka,a az sum tvoq div hlapak! 4.R.D. na tebe malkata,vikai mi....Palkata,az sum
istinskiq muj,vidi6 li me...druj
7. 4.R.D. na paterica! Izvinqvai 4e zakusnqhme s dva dni za partito,ama ve4e ni e mnogo da ti izmislqme komplimenti za
pozdravitelnata karti4ka!
8. 4.R.D.! Nai-vajniqt znak,4e ostarqva6,e,kogato za pruv put ne moje6 da go vdigne6 vtori put,
a si ve4e star,kogato za vtori put ne moje6 da go vdigne6 ot purviqt put.
9. 4.R.D. i pomni "Kogato si namokri6 prekaleno mnogo krakata te boli gurloto,a kogato si namokri6 prekaleno mnogo gurloto
ne te durjat krakata!"
10. 4.R.D.! Ako ste re6ili da 4erpite v kitaiski restorant-poburzaite! Za6toto,kogato kitaicite razberat, 4e orizut e samo
garnitura,6te nastupi svetoven glad!
11.Skupi priqteliu,nie,vsi4ki tvoi kolegi,celiq ofis barabar s 4ista4kata ti jelaem 4.R.D. Mnogo zdrave i liubov,mnogo jeni
,mnogo muje i mnogo da po4erpi6! Nazdrave!
12. 4.R.D. Abreviaturata 4.R.D. ozna4ava:
a)4ekai da ti redim dalaverata
b)4erna rusa da te drusa!
v)4i4o ru4a djanki.
Ako znae6 verniqt otgovor,obadi se da po4erpi6!
13. 4.R.D. Baby! Az moje da ne sum Vanko 1,no iskam da buda nomer 1 za tebe! Budi gotina,pusni mi...kliu4evete ot ku6tata
si...
14. 4.R.D.! Az sum nisuk,nevzra4en,krivogled,s gurbav nos,krakata mi sa krivi i smurdqt.No krasotata e vupros na gledna
to4ka,zatova o4akvam da me pokani6 na sre6ta!
15. 4.R.D.! Kakvo 6te pravi6 dnes?A utre? A vdrugiden? A sled mesec,sled edna godina...vinagi? Za6toto az sum zapazil
vsi4ki sledva6ti dni ot jivota si samo za teb!
16. Ti si imal rojden den? 4akam da mi pee6.Znae6 li onaq: "Oi tigre,tigre ima6 li pari..." Ela da me po4erpi6,da ne
doideme nie da te po4erpim!
1. 4.R.D.!Vnimavai da ne se s4upi nqkoi 4a6a,ako se razlee vino,izbur6i go vednaga,za da ne lepne.Za kapak susedite 6te
izvikat policiq,ako ste 6umni.Vesel praznik!
2. 4.R.D.!Ne se kahuri 4e ve4e,4e ve4e si s edna godina po golqma,za6toto ve4e si s edna godina po-krasiva,po-umna i po
privlekatelna!Produljdavai s tazi skorost!
3. 4.R.D.! Liubovta e qk,tvurd oreh,za koito ti e nujen tvurd instrument v rukata.Za padaneto na vsqka tvurdina nai-vajna
e tvurdosta.Vse po tvurd da stava6!
4. Vsi4ki haresvat muje s bude6te i jeni s minalo.Az bude6te imam-vzemi me sega i sled vreme i ti 6te ima6 minalo.4estit
praznik!
5. 4.R.D.! Nai-vajnoto e jenite da te haresvat,a mujete da te uvajavat.Ostanalite ne gi misli.I da piine6 qko,za6toto
praznik bez vodka e kato titanik bez lodka.
6.Ti si gotina fenka,ti si moqta jenka,a az sum tvoq div hlapak! 4.R.D. na tebe malkata,vikai mi....Palkata,az sum
istinskiq muj,vidi6 li me...druj
7. 4.R.D. na paterica! Izvinqvai 4e zakusnqhme s dva dni za partito,ama ve4e ni e mnogo da ti izmislqme komplimenti za
pozdravitelnata karti4ka!
8. 4.R.D.! Nai-vajniqt znak,4e ostarqva6,e,kogato za pruv put ne moje6 da go vdigne6 vtori put,
a si ve4e star,kogato za vtori put ne moje6 da go vdigne6 ot purviqt put.
9. 4.R.D. i pomni "Kogato si namokri6 prekaleno mnogo krakata te boli gurloto,a kogato si namokri6 prekaleno mnogo gurloto
ne te durjat krakata!"
10. 4.R.D.! Ako ste re6ili da 4erpite v kitaiski restorant-poburzaite! Za6toto,kogato kitaicite razberat, 4e orizut e samo
garnitura,6te nastupi svetoven glad!
11.Skupi priqteliu,nie,vsi4ki tvoi kolegi,celiq ofis barabar s 4ista4kata ti jelaem 4.R.D. Mnogo zdrave i liubov,mnogo jeni
,mnogo muje i mnogo da po4erpi6! Nazdrave!
12. 4.R.D. Abreviaturata 4.R.D. ozna4ava:
a)4ekai da ti redim dalaverata
b)4erna rusa da te drusa!
v)4i4o ru4a djanki.
Ako znae6 verniqt otgovor,obadi se da po4erpi6!
13. 4.R.D. Baby! Az moje da ne sum Vanko 1,no iskam da buda nomer 1 za tebe! Budi gotina,pusni mi...kliu4evete ot ku6tata
si...
14. 4.R.D.! Az sum nisuk,nevzra4en,krivogled,s gurbav nos,krakata mi sa krivi i smurdqt.No krasotata e vupros na gledna
to4ka,zatova o4akvam da me pokani6 na sre6ta!
15. 4.R.D.! Kakvo 6te pravi6 dnes?A utre? A vdrugiden? A sled mesec,sled edna godina...vinagi? Za6toto az sum zapazil
vsi4ki sledva6ti dni ot jivota si samo za teb!
16. Ti si imal rojden den? 4akam da mi pee6.Znae6 li onaq: "Oi tigre,tigre ima6 li pari..." Ela da me po4erpi6,da ne
doideme nie da te po4erpim!
Mnoo qk razkaz
Не предавай любовта - Не, никога няма да те изоставя,
мила… - каза Любо за стотен път на прекрасното момиче,
което лежеше в обятията му – Няма значение, че ще бъдем разделени известно време. Аз обичам само теб,
не искам да се страхуваш… Вярвай ми. Сара стисна силно ръката му и отправи онзи неспокоен поглед,
който издаваше всичките й опасения. Толкова го обичаше, та чак я болеше дори от представата, че нещо между тях
би могло да се обърка… Тя беше отдала сърце и душа в тази връзка, да си позволи да го загуби беше немислимо. -
Вярвам ти… - тя направи неуспешен опит да се усмихне – Но не вярвам на другите жени… Не знаеш на какво са способни някои…
- Не говори така – той затвори устните й с целувка. Знаеш, че си всичко за мен! Всичко, всичко, всичко… Никога няма да
има друга. - И все пак… Не предавай любовта! Рано на следващия ден Любо изпрати Сара до гарата. Виждаше как тя
храбро се бори със сълзите си… Сърцето й се късаше от тази раздяла, а и на него не му беше много лесно.
Цяла година бяха неразделни, прекарваха всеки ден заедно. Обичаха се безумно… Никога досега не бяха прекарвали и
един-единствен ден далеч един от друг. Сега обаче Сара щеше да бъде цели тридесет дни в друг град. Тя тъжно се
качи в автобуса, изтри с ръка запотеното стъкло на прозореца до седалката си и помаха за последно на своя любим,
изпрати му и въздушна целувка. Половин час по-късно Любо беше у дома със своите приятели - не беше се виждал с
тях дълго време, тъй като откакто беше тръгнал със Сара нямаше особено време за други хора; а сякаш не му и бяха
нужни толкова – тя представляваше целият свят за него, в нейно присъствие никой не беше важен, всичко останало
биваше мигновено забравено. - И какво ще правиш сега така самотен? – смигна му най-добрият му приятел Мартин.
- Ще се моля времето без нея да мине по-бързо – отвърна Любо с най-естествен тон. - Защо не опиташ да се поразведриш
малко – намеси се едно усмихнато момиче – Тя си е отишла за малко, сега е времето да наваксаш за всичко изпуснато!
- Хех – засмя се той, готов веднага да отхвърли тази идея. Но се замисли… Наистина в последната една година
се беше променил много, бе се отказал от толкова много неща. Дали щеше да навреди на някого, ако сега наистина
се повеселеше отново с компанията си? Едва ли… Пък и какво толкова, не беше грях да се купонясва нали? - Всъщност
защо не – усмихна се внезапно – Имаме толкова много неща да си кажем, а и действително имам нужда от малко адреналин!
Лицето на Татяна, момичето подтикнало го към тази идея, грейна, а сините й очи заблестяха от задоволство.
Беше влюбена от много време в Любо, но той така и не я поглеждаше – така обсебен бе от приятелката си… Затова
Татяна беше благодарна и за най-малките моменти, в които имаше възможност да бъде с него. Надеждата й да го
спечели не угасваше, макар и многократно да си бе повтаряла, че няма никакъв шанс да е с него. За целта трябваше
да стане чудо… - Утре е рожденият ден на Татяна – обяви Мартин – Не можем да го пропуснем… Нали ще ни спретнеш
страхотно парти, Таня? Тъкмо подходящ момент за Любо да почне да разпуска… Всички погледи се спряха с весело
нетърпение върху симпатичното синеоко момиче и тя, разбира се, не ги разочарова: - Ще бъде велика нощ, уредено
е вече! Гответе се от сега… - Сууупер! И така – беше решено. През въпросната вечер Любо беше от първите, които
пристигнаха у рожденичката. Той я поздрави приветливо и й поднесе най-искрените си пожелания. Освен скъпия подарък,
който и даде, той й носеше и красива червена роза. - О, любимото ми цвете! – тя се усмихна жизнерадостно и го
прегърна силно в знак на благодарност – Не вярвах, че ще се сетиш… - Е, как мога да забравя – отвърна той.
Имаше време, когато двамата бяха много добри приятели. Наистина много добри… Но тогава се появи Сара, към която
той отправи цялото си внимание и Татяна остана само блед спомен. Сега обаче Сара отсъстваше, а Татяна беше тази,
която стоеше от плът и кръв пред него – и то каква плът само! Не можеше да не забележи колко се беше разкрасила
малката Таня през последната година. А днес за празника наистина се беше издокарала – с тази къса пола и деколте,
в което човек почти буквално може да се загуби… Малко по-късно започнаха танците и на всички свои кандидати
Таня ясно даде да се разбере, че иска да започне първия танц именно с Любо. - За възвръщането на това старо приятелство
– закачливо каза тя, докато обвиваше ръце около врата му за танца. - Защо не – отвърна той на тона й и обхвана
талията й. Въпреки закачките, нищо не прекрачваше границата на приятелското в този танц. Малко по-късно обаче
започнаха почерпките и пиенето. Скоро всички бяха силно развеселени и замаяни. На Любо, който пиеше малко повечко,
следвайки примера на приятелите си, му прилоша внезапно и Таня побърза да го изведе на свеж въздух. - Как си? –
разтревожено попита тя. - Аз… не се чувствам много добре – отпаднало промърмори. - Ела, седни – и двамата се
настаниха на пейката, намираща се до външната врата на къщата – Облегни се на мен, дори ако искаш полегни…
Ще постоим така, докато ти мине. С големи усилия той повдигна глава, за да срещне погледа й. - Благодаря ти за
всичко, което правиш за мен… - Хайде, хайде… Не бих искала да ти прилошее вътре и да се изложиш пред гостите
– опита се да го каже шеговито, но си пролича, че е смутена. Само че точно сега Любо не беше в състояние да
се вслушва и разсъждава задълбочено. След минути той се бе отпуснал напълно и потънал в спокоен сън… Таня
плахо погали косата му. Знаеше, че едва ли някога ще го усети пак така близо до себе си… Докато го гледаше,
сърцето й се изпълваше с тиха обич. Беше толкова хубав… Толкова добър… От преди години тя му бе подарила сърцето си
, а той дори не беше успял да го забележи… Какво нещо само беше съдбата! Колко ирония и колко мъка! И все пак
заради моменти като този всичко си струваше. Любо се размърда и надигна. - Къде съм…? - Навън сме. - Какво правим тук?
- Не помниш ли…? Прилоша ти. Той се изправи и се огледа. Бяха сами, съвсем сами. Нощта беше приятно хладна и имаше
красиво пълнолуние. Татяна беше до него и го гледаше някак особено с големите си светли очи, които на лунната
светлина изглеждаха
виолетови. - Искам да ти кажа нещо… - започна тя неуверено, пое дъх и рязко продължи – Влюбена съм в теб. Тишина.
Някъде в тъмнината се чу далечен писък на птица, но нищо друго не наруши мълчанието. Двамата се гледаха в очите.
Любо не беше и предполагал, че Таня може да го обича по този начин, но странно защо той не изглеждаше изненадан,
когато го чу. Напротив, дори му изглеждаше някак очаквано, нормално, в реда на нещата… тъй естествено… Тя първа
сведе поглед, но след това във внезапен порив се обърна отново и го целуна. Той не се отдръпна, дори отвърна
на целувката. Прегърнаха се и се зацелуваха страстно… Всичко това се струваше като прожектиран филм на Любо.
Имаше чувството, че това е някой друг, а самият той стои и наблюдава отстрани случващото се. Всичко беше като
някаква магия, замайване, сън сънуван в лятна нощ. Изведнъж обаче в съзнанието му изплува един образ… а след
това и едно име. - Сара! – извика той и рязко се отдели от Татяна – Господи, какво правя… Отдръпна се и се вгледа
ужасен в сините очи, които до преди малко му се бяха стрували най-красивите, които е виждал някога. Мираж,
заблуда… Обърна се и побягна в нощта. Татяна вдигна ръка и понечи да каже нещо, да извика, да го спре…
Но внезапно осъзна колко беше безсмислено да го прави. Той нямаше да се върне, тя знаеше. Не я обичаше,
поне не по този начин, и никога нямаше да се влюби. Защо…? Защото не беше Сара… Очите й запариха от сълзи
и тя се бори с тях, бори се дълго, точно както беше направила и самата Сара в деня на заминаването си,
и, подобно на нея, загуби битката и малките горещи капчици започнаха да се стичат безспирно по лицето й…
Любо се прибра призори. Беше уморен от изтощение и все така ужасен, но за негово най-голямо съжаление съзнанието
му беше кристално ясно. С всяка клетка на тялото си той усещаше своята вина, вината за това, което беше причинил
на себе си, на Сара, на връзката си… дори на Татяна. Вече нищо нямаше да е същото като преди. Никога. „Не предавай
любовта!” Думите й все още звучаха в главата му… Едно нещо бе поискала неговата любима от него и той не успя да го
изпълни. Едва беше заминала тя и ето, че той вече успя да я предаде… Глупак. Едно истинско нещо имаше в живота си,
а той го съсипа по такъв непростим начин! Какво щеше да прави сега…? Как щеше да погледне Сара отново? С какви
очи щеше да й иска прошка, след като ясно съзнаваше, че не заслужава да му бъде дадена такава? Тя непременно щеше
да го остави щом научеше за станалото… „Вярвам ти… Но не вярвам на другите жени… Не знаеш на какво са способни някои…”
А дали вината не беше на Татяна…? Любо внезапно гневно сви устни. Да, тя беше признала, че е влюбена в него.
Имаше голяма вероятност тя да е нагласила всичко, за да го съблазни, да го раздели със Сара… Но защо се беше
показал толкова слаб? Защо не беше предвидил капана и не беше останал верен? Той отчаяно прокара пръсти през косата
си. Не, нямаше смисъл да вини когото и да било за своите грешки. Нищо нямаше да се промени, даже и предположенията
му да бяха верни. Той беше жертва най-вече на своята несъобразителност и слабост. Щеше да си плати за това..
щеше да плаща до края на живота си за онези няколко мига. Любо изкара от едно от чекмеджетата в стаята си всички
снимки, писма и картички, които си пазеше от Сара. Разгледа ги всички… Десетки спомени от последната година…
най-хубавата година в живота му. Сега беше моментът да си направи равносметка за всичко. Трябваше да реши кое е
по-важно – дали дългът му да бъде искрен към Сара или желанието му да я задържи до себе си. Дължеше й честност…
Ако сега не си признаеше грешката, щеше да е ужасно подло и никога повече нямаше да успее да си възвърне самоуважението.
Но да я загуби…? Не, тази мисъл беше непосилна! Обхванат от паника, той закрачи нервно из стаята.
Същият следобед Татяна получи писмо от Любо по електронната си поща. След като го прочете, тя го изтри и след това
дълго плака. В същото това време Сара отвори външната врата на лятната вила, в която беше отседнала за месеца с майка
си, и извика от щастие, когато видя пред себе си Любо. - Ти! – тя веднага се хвърли на врата му – Мили, това е
най-прекрасната изненада на света… - Обичам те, любима – топло каза той, докато я прегръщаше – Не искам да се
отделям от теб никога пак… - Случи ли се нещо, докато ме нямаше? - Нищо, освен това че си дадох сметка колко много
значиш за мен в действителност… Очите му бяха затворени, а и да не бяха – Сара беше твърде щастлива, за да забележи
болката в тях… и онази ужасна вина, която щеше вечно да го съпътства оттук нататък.
мила… - каза Любо за стотен път на прекрасното момиче,
което лежеше в обятията му – Няма значение, че ще бъдем разделени известно време. Аз обичам само теб,
не искам да се страхуваш… Вярвай ми. Сара стисна силно ръката му и отправи онзи неспокоен поглед,
който издаваше всичките й опасения. Толкова го обичаше, та чак я болеше дори от представата, че нещо между тях
би могло да се обърка… Тя беше отдала сърце и душа в тази връзка, да си позволи да го загуби беше немислимо. -
Вярвам ти… - тя направи неуспешен опит да се усмихне – Но не вярвам на другите жени… Не знаеш на какво са способни някои…
- Не говори така – той затвори устните й с целувка. Знаеш, че си всичко за мен! Всичко, всичко, всичко… Никога няма да
има друга. - И все пак… Не предавай любовта! Рано на следващия ден Любо изпрати Сара до гарата. Виждаше как тя
храбро се бори със сълзите си… Сърцето й се късаше от тази раздяла, а и на него не му беше много лесно.
Цяла година бяха неразделни, прекарваха всеки ден заедно. Обичаха се безумно… Никога досега не бяха прекарвали и
един-единствен ден далеч един от друг. Сега обаче Сара щеше да бъде цели тридесет дни в друг град. Тя тъжно се
качи в автобуса, изтри с ръка запотеното стъкло на прозореца до седалката си и помаха за последно на своя любим,
изпрати му и въздушна целувка. Половин час по-късно Любо беше у дома със своите приятели - не беше се виждал с
тях дълго време, тъй като откакто беше тръгнал със Сара нямаше особено време за други хора; а сякаш не му и бяха
нужни толкова – тя представляваше целият свят за него, в нейно присъствие никой не беше важен, всичко останало
биваше мигновено забравено. - И какво ще правиш сега така самотен? – смигна му най-добрият му приятел Мартин.
- Ще се моля времето без нея да мине по-бързо – отвърна Любо с най-естествен тон. - Защо не опиташ да се поразведриш
малко – намеси се едно усмихнато момиче – Тя си е отишла за малко, сега е времето да наваксаш за всичко изпуснато!
- Хех – засмя се той, готов веднага да отхвърли тази идея. Но се замисли… Наистина в последната една година
се беше променил много, бе се отказал от толкова много неща. Дали щеше да навреди на някого, ако сега наистина
се повеселеше отново с компанията си? Едва ли… Пък и какво толкова, не беше грях да се купонясва нали? - Всъщност
защо не – усмихна се внезапно – Имаме толкова много неща да си кажем, а и действително имам нужда от малко адреналин!
Лицето на Татяна, момичето подтикнало го към тази идея, грейна, а сините й очи заблестяха от задоволство.
Беше влюбена от много време в Любо, но той така и не я поглеждаше – така обсебен бе от приятелката си… Затова
Татяна беше благодарна и за най-малките моменти, в които имаше възможност да бъде с него. Надеждата й да го
спечели не угасваше, макар и многократно да си бе повтаряла, че няма никакъв шанс да е с него. За целта трябваше
да стане чудо… - Утре е рожденият ден на Татяна – обяви Мартин – Не можем да го пропуснем… Нали ще ни спретнеш
страхотно парти, Таня? Тъкмо подходящ момент за Любо да почне да разпуска… Всички погледи се спряха с весело
нетърпение върху симпатичното синеоко момиче и тя, разбира се, не ги разочарова: - Ще бъде велика нощ, уредено
е вече! Гответе се от сега… - Сууупер! И така – беше решено. През въпросната вечер Любо беше от първите, които
пристигнаха у рожденичката. Той я поздрави приветливо и й поднесе най-искрените си пожелания. Освен скъпия подарък,
който и даде, той й носеше и красива червена роза. - О, любимото ми цвете! – тя се усмихна жизнерадостно и го
прегърна силно в знак на благодарност – Не вярвах, че ще се сетиш… - Е, как мога да забравя – отвърна той.
Имаше време, когато двамата бяха много добри приятели. Наистина много добри… Но тогава се появи Сара, към която
той отправи цялото си внимание и Татяна остана само блед спомен. Сега обаче Сара отсъстваше, а Татяна беше тази,
която стоеше от плът и кръв пред него – и то каква плът само! Не можеше да не забележи колко се беше разкрасила
малката Таня през последната година. А днес за празника наистина се беше издокарала – с тази къса пола и деколте,
в което човек почти буквално може да се загуби… Малко по-късно започнаха танците и на всички свои кандидати
Таня ясно даде да се разбере, че иска да започне първия танц именно с Любо. - За възвръщането на това старо приятелство
– закачливо каза тя, докато обвиваше ръце около врата му за танца. - Защо не – отвърна той на тона й и обхвана
талията й. Въпреки закачките, нищо не прекрачваше границата на приятелското в този танц. Малко по-късно обаче
започнаха почерпките и пиенето. Скоро всички бяха силно развеселени и замаяни. На Любо, който пиеше малко повечко,
следвайки примера на приятелите си, му прилоша внезапно и Таня побърза да го изведе на свеж въздух. - Как си? –
разтревожено попита тя. - Аз… не се чувствам много добре – отпаднало промърмори. - Ела, седни – и двамата се
настаниха на пейката, намираща се до външната врата на къщата – Облегни се на мен, дори ако искаш полегни…
Ще постоим така, докато ти мине. С големи усилия той повдигна глава, за да срещне погледа й. - Благодаря ти за
всичко, което правиш за мен… - Хайде, хайде… Не бих искала да ти прилошее вътре и да се изложиш пред гостите
– опита се да го каже шеговито, но си пролича, че е смутена. Само че точно сега Любо не беше в състояние да
се вслушва и разсъждава задълбочено. След минути той се бе отпуснал напълно и потънал в спокоен сън… Таня
плахо погали косата му. Знаеше, че едва ли някога ще го усети пак така близо до себе си… Докато го гледаше,
сърцето й се изпълваше с тиха обич. Беше толкова хубав… Толкова добър… От преди години тя му бе подарила сърцето си
, а той дори не беше успял да го забележи… Какво нещо само беше съдбата! Колко ирония и колко мъка! И все пак
заради моменти като този всичко си струваше. Любо се размърда и надигна. - Къде съм…? - Навън сме. - Какво правим тук?
- Не помниш ли…? Прилоша ти. Той се изправи и се огледа. Бяха сами, съвсем сами. Нощта беше приятно хладна и имаше
красиво пълнолуние. Татяна беше до него и го гледаше някак особено с големите си светли очи, които на лунната
светлина изглеждаха
виолетови. - Искам да ти кажа нещо… - започна тя неуверено, пое дъх и рязко продължи – Влюбена съм в теб. Тишина.
Някъде в тъмнината се чу далечен писък на птица, но нищо друго не наруши мълчанието. Двамата се гледаха в очите.
Любо не беше и предполагал, че Таня може да го обича по този начин, но странно защо той не изглеждаше изненадан,
когато го чу. Напротив, дори му изглеждаше някак очаквано, нормално, в реда на нещата… тъй естествено… Тя първа
сведе поглед, но след това във внезапен порив се обърна отново и го целуна. Той не се отдръпна, дори отвърна
на целувката. Прегърнаха се и се зацелуваха страстно… Всичко това се струваше като прожектиран филм на Любо.
Имаше чувството, че това е някой друг, а самият той стои и наблюдава отстрани случващото се. Всичко беше като
някаква магия, замайване, сън сънуван в лятна нощ. Изведнъж обаче в съзнанието му изплува един образ… а след
това и едно име. - Сара! – извика той и рязко се отдели от Татяна – Господи, какво правя… Отдръпна се и се вгледа
ужасен в сините очи, които до преди малко му се бяха стрували най-красивите, които е виждал някога. Мираж,
заблуда… Обърна се и побягна в нощта. Татяна вдигна ръка и понечи да каже нещо, да извика, да го спре…
Но внезапно осъзна колко беше безсмислено да го прави. Той нямаше да се върне, тя знаеше. Не я обичаше,
поне не по този начин, и никога нямаше да се влюби. Защо…? Защото не беше Сара… Очите й запариха от сълзи
и тя се бори с тях, бори се дълго, точно както беше направила и самата Сара в деня на заминаването си,
и, подобно на нея, загуби битката и малките горещи капчици започнаха да се стичат безспирно по лицето й…
Любо се прибра призори. Беше уморен от изтощение и все така ужасен, но за негово най-голямо съжаление съзнанието
му беше кристално ясно. С всяка клетка на тялото си той усещаше своята вина, вината за това, което беше причинил
на себе си, на Сара, на връзката си… дори на Татяна. Вече нищо нямаше да е същото като преди. Никога. „Не предавай
любовта!” Думите й все още звучаха в главата му… Едно нещо бе поискала неговата любима от него и той не успя да го
изпълни. Едва беше заминала тя и ето, че той вече успя да я предаде… Глупак. Едно истинско нещо имаше в живота си,
а той го съсипа по такъв непростим начин! Какво щеше да прави сега…? Как щеше да погледне Сара отново? С какви
очи щеше да й иска прошка, след като ясно съзнаваше, че не заслужава да му бъде дадена такава? Тя непременно щеше
да го остави щом научеше за станалото… „Вярвам ти… Но не вярвам на другите жени… Не знаеш на какво са способни някои…”
А дали вината не беше на Татяна…? Любо внезапно гневно сви устни. Да, тя беше признала, че е влюбена в него.
Имаше голяма вероятност тя да е нагласила всичко, за да го съблазни, да го раздели със Сара… Но защо се беше
показал толкова слаб? Защо не беше предвидил капана и не беше останал верен? Той отчаяно прокара пръсти през косата
си. Не, нямаше смисъл да вини когото и да било за своите грешки. Нищо нямаше да се промени, даже и предположенията
му да бяха верни. Той беше жертва най-вече на своята несъобразителност и слабост. Щеше да си плати за това..
щеше да плаща до края на живота си за онези няколко мига. Любо изкара от едно от чекмеджетата в стаята си всички
снимки, писма и картички, които си пазеше от Сара. Разгледа ги всички… Десетки спомени от последната година…
най-хубавата година в живота му. Сега беше моментът да си направи равносметка за всичко. Трябваше да реши кое е
по-важно – дали дългът му да бъде искрен към Сара или желанието му да я задържи до себе си. Дължеше й честност…
Ако сега не си признаеше грешката, щеше да е ужасно подло и никога повече нямаше да успее да си възвърне самоуважението.
Но да я загуби…? Не, тази мисъл беше непосилна! Обхванат от паника, той закрачи нервно из стаята.
Същият следобед Татяна получи писмо от Любо по електронната си поща. След като го прочете, тя го изтри и след това
дълго плака. В същото това време Сара отвори външната врата на лятната вила, в която беше отседнала за месеца с майка
си, и извика от щастие, когато видя пред себе си Любо. - Ти! – тя веднага се хвърли на врата му – Мили, това е
най-прекрасната изненада на света… - Обичам те, любима – топло каза той, докато я прегръщаше – Не искам да се
отделям от теб никога пак… - Случи ли се нещо, докато ме нямаше? - Нищо, освен това че си дадох сметка колко много
значиш за мен в действителност… Очите му бяха затворени, а и да не бяха – Сара беше твърде щастлива, за да забележи
болката в тях… и онази ужасна вина, която щеше вечно да го съпътства оттук нататък.
Spomencheta
1} Времето изтича.Времето тече…Палаво момиче с палаво момче.Във леса навлезли свиркали свиркали с уста и не забелязали
как дошла нощта.И така се влюбили в своята игра,
ах…че се загубили в гъстата гора.
Мракът ги превързал с черния си бинт
и напразно бързали в този лабиринт.
И напразно плачели,викали със глас
и напразно плачели в този късен час.Страшно е в гората.
И луната свети с хилаво лице и шумят дърветата с дълги зли ръце.
Тъй нощта ги стегнала в своята халка
и тогаз протегнала своята ръка малкото момиче
и като звънче звъннало “Обичам те” в малкото момче.
И звънели в мрака дълго след това тези неочаквани парещи слова.
И разбрали ясно някак изведнъж двамата пораснали тя-жена,той-мъж.
И открили точно този трепет нов не игра порочна, а една любов.
И развързал мрака черния си бинт
и не бил той толкоз страшен този лабиринт.
Тръгнали те заедно и до днес вървят.
Трудни е,ни знаят ще намерят път.
2} Вървим.Мълчим.....
Мъчително мълчим,а тази наша среща е последна.
И двамата привели сме глава отбягваме се да погледнем.
Ти си някак разгневен,изчезнала е близостта предишна,
че друга има между нас.Една от двете е излишна
и може би това съм аз? Това за мен е даже безразлично.
Не ще се върне вече близостта,макар,че все така ще те обичам.
Вървим.Мълчим.....Мъчително мълчим.
И тази наша среща е последна и няма да повдигнем очи
макар и винаги да се обичаме.
3} Ти знаеш ли какво е да обичаш,да чезнеш в самотата сам.
За него денонощно да въздишаш и той да бъде твоята мечта.
При всеки негов поглед да потръпваш,да го ревнуваш чак до болка ти.
Да чувстваш,че за друга той живее,за други черни хубави очи.
Ще си отида няма да ти преча,ненужни думи няма да мълвя.
За тебе ще остана чужда и далечна, нима аз нямам гордост за това!
4} Да простиш не означава да забравиш.
Да простиш означава да запомниш,
че никой не е съвършен…че всеки от нас прави грешки,
дори когато се опитваме да сме честни…че всеки казва неща,
за които после съжалява…че всички ние лесно забравяме,
че любовта е много по-важна,от това да сме прави.
Да простиш означава да запомниш,
че ние сме много повече от нашите грешки…
че ние често сме добри и приемането на недостатъците на другите
ни помага да приемем собствените си.
Да простиш е да запомниш,че несъгласията са толкова много,
че скоро може да се наложи да простим на самите себе си.
Да простиш е да запомниш,че в сърцата ни има място,
за започнем отначало,отново и отново…не спирай да прощаваш,
отново и отново…
5} Стига да мога да те виждам всеки ден,
няма да имам нужда от слънце,защото ти си моето слънце.
Стига да мога да те целувам всеки ден,
няма да имам нужда от въздух,защото ти си моят въздух.
Стига да мога да те прегръщам всеки ден,
няма да имам нужда от земя,защото ти ми даваш крила.
Стига да мога да съм с теб завинаги,
няма да имам нужда от нищо,защото ти си моят Живот!
Когато погледнеш луната,
това е огънят в моето сърце,
когато си мисля за теб!
Когато погледнеш звездите,
това е блясъкът в моите очи,
когато говоря за теб!
Когато чуеш нежни ветрове,
това съм аз,шепнейки твоето име,
когато се нуждая от теб!
Когато видиш тъмнината на нощта,
това съм аз,заспала,
мечтаейки за теб!
Не ти пукаше нали?!
Защо тогава сърцето те боли?!
Нима освен страстта,
ти с мен докосна любовта?!
Издават те очите ти,
ах,тези проклети очи!
Защо са пълни със сълзи?!
Защо сърцето ти не чувства?!
Защо сковано е от вечен лед?!
Защо поне веднъжне не се разпука,
когато плачех аз на глас за теб?!
Ти имаш ли сърце се питам,
обичал ли си някоя жена?!
Заставал ли си като мъж пред нея,
изпитвал ли си мъка,самота?!
Защо сърцето ти не чувства,
нима е късче лед?!
И питам се.Защо те срещтнах,
защо обичам точно теб!?!?
Обичам те, теб виждат моите очи, теб иска моето сърце.
Прости ми, че мисля непрекъснато за теб, прости, че любовта за мен си ти.
Липсваш ми, когато не си до мен, а при мен ли си сякаш ангел над мен бди.
Прости, че по теб полудях, но видях невиждана любов като твоята.
Прости, че те обичам...
Във тази лунна нощ
обсипана със звезди,
теб те няма до мен,
но защо, защо???
Сълзи в очите ми блестят
и галят бледото лице,
луната казва ми и тя -
не плачи, не плачи.
Не знаеш как за теб тая
и как прекарвам аз нощта,
обичам те, ти не разбра -
остави в сърцето ми малка искра.
От небето се показа светлина и
каза ми недей така той не те
обича разбери само те
подмами с тез лъжи!
Но аз обичам те, обичам, толкова
безумно те обичам в
мислите си пак след тебе тичам, но защо?
ОБИЧАМ ТЕ!
Za Mama
Една майка влиза в стаята на дъщеря си и забелязва на леглото и писмо.
С треперещи ръце отваря плика:
" Скъпа мамо!
Не се тревожи, аз заминах със своя нов приятел. Най-после намерих мъжа
на мечтите си! Има обици по цялото тяло и халка на устните, освен това
и огромен мотоциклет! Но мила мамо, това не е всичко...
Бременна съм и Ахмед каза, че ще бъдем много щастливи в неговия
старичък фургон сред гората. Той иска много деца и аз мечтая за същото.
Най-накрая разбрах, че марихуаната на никого не вреди,
и затова ще направим малка плантация в гората както за себе си,
така и за приятелите на Ахмед. Те пък ни обещаха, че ще ни снабдяват
с кокаин и екстази. Моля се учените по-бързо да намерят лекарство
против спина, защото Ахмед се влошава с всеки изминал ден,
той заслужава по-добра участ! Не се притеснявай мила мамо,
вече съм на 15 и мога сама да се погрижа за себе си.
Ще се опитам по някакъв начин да ти дойда нагости за да ти покажа внука!
Твоя дъщеря мими
P.S. Скъпа мамо, това беше шега! Аз съм на гости у съседката.
Исках просто да ти напомня, че има много по-лоши неща от писмото
от директора на училището и заповедта за изключване, които ще намериш
в горното чекмедже на масата. С любов, Ани."
С треперещи ръце отваря плика:
" Скъпа мамо!
Не се тревожи, аз заминах със своя нов приятел. Най-после намерих мъжа
на мечтите си! Има обици по цялото тяло и халка на устните, освен това
и огромен мотоциклет! Но мила мамо, това не е всичко...
Бременна съм и Ахмед каза, че ще бъдем много щастливи в неговия
старичък фургон сред гората. Той иска много деца и аз мечтая за същото.
Най-накрая разбрах, че марихуаната на никого не вреди,
и затова ще направим малка плантация в гората както за себе си,
така и за приятелите на Ахмед. Те пък ни обещаха, че ще ни снабдяват
с кокаин и екстази. Моля се учените по-бързо да намерят лекарство
против спина, защото Ахмед се влошава с всеки изминал ден,
той заслужава по-добра участ! Не се притеснявай мила мамо,
вече съм на 15 и мога сама да се погрижа за себе си.
Ще се опитам по някакъв начин да ти дойда нагости за да ти покажа внука!
Твоя дъщеря мими
P.S. Скъпа мамо, това беше шега! Аз съм на гости у съседката.
Исках просто да ти напомня, че има много по-лоши неща от писмото
от директора на училището и заповедта за изключване, които ще намериш
в горното чекмедже на масата. С любов, Ани."
Един тъжен разказ
11г беше най-хубавият клас в училището!В този клас бяха и две неразделни приятелки-Соня и Лена!Соня беше с черна коса,тъмни очи,а Лена синеока..с дълга руса коса.Приятелки от години,те се обичали безкрайно много и вярвали,че нищо не би ги разделило..Но в живота им се появило трето лице.Това бил Боби.Красивото момче веднага допаднало и на двете.Тримата се сприятелиха и станаха неразделни.
Валеше сняг..Една вечер връщайки се от ски започна всичко.Боби предложи на Соня да я изпрати.Тогава нещо прободе Лена в сърцето.Тя се сбогува с тях и нищо друго не каза.Цяла нощ се въртя в леглото..умълчана..и крои планове..Как да попречи на Соня и Боби?В това време Боби изпрати Соня до входната врата,където и призна чувствата си,крити от доста време..Тя изпитваше същото към него.От тази вечер Лена започна да страни от тях.
Живота им минаваше прекрасно,докато не се случи нещо ненадейно..Соня се разболя.Лена реши,че точно това е момента да ги раздели..За това тя се обади на Боби,като му каза,че има два свободни билета за кино.От този ден нататък те станаха неразделни..Лена ходеше навсякъде с Боби,а той съвсем забравяше за болната си приятелка.Мина един месец и Лена си мислеше,че Боби е само нейн.
В една пролетна утрин новата двойка влезе в училището,хваната ръка за ръка..Когато влязоха в стаята всички се бяха омълчали,всички бяха свели глава.
-Какво се е случило?-Попита Боби.
-Соня е на смъртно легло..
Боби се замая..Незнаеше къде се намира..Спомени нахлуха в главата му..Спомени за времето,в което той и Соня са били едно цяло..Тряскаво той излезе от стаята и тичайки отиде при Соня..По пътя много мисли..Как Лена го уверявала,че Соня не е болна..Как е предал любовта на живота си..Лена,дори забравила приятелката си,каза на Боби:
-Тя не е болна..Само иска да ни раздели..
Момчето я бутна силно,тя остана втрещена ..
Влизайки в стаята на Соня,Боби се разтрепера..Почувства как топли чувства навлизат в душата и сърцето му.Като видя болното момиче така бледо и тъжно..той се наведе,целуна ръката и и каза:
-Соничка обичам те!
-И аз те обичам и ти прощавам..-Усмихна се тя-На последната страница от тетрадката ми има нещо за теб!
Той я прегърна и започва да целува тялото и,докато не усети,че то вече е студено..Соня се сбогува с живота..Боби отвори тетрадката там,където му беше заръчала тя-момичето на мечтите му!
А там пишеше..
"Скъпи Боби,аз чувствах че приближава моя край.В това писмо е моята изповед.Целувала съм те два пъти..Онази вечер,след ските и сега..целувам този лист.Давам ти снимката си,носи я със себе си макар че си с друга..Обичай Лена..и все пак аз те обичам..Прости ми".Твоя Соня!
Боби опсипа с целувки снимката.Погледна я пак за последен път..В безкрайния си сън тя бе толкова красива..Мълчаливо се оттегли от стаята..Сълзи покапаха по бузите му..Не можеше да скрие тъгата си.От този ден нататък никой не видя момчето..Само едно се знаеше..Много често на гроба на Соня идва момче,носещо рози..Никой не знае кой е този..и дали това не е Боби..
Ани затвори телефона след разговора с приятеля си Боби. Никога не го беше обичала повече. Никога не го беше желала повече. Но отвърте нещо я болеше и я мъчеше непрекъснато - беше му изневерила. Той не си беше идвал един месец и тя бе потърсила една целувка при друг. Не спираше да мисли как да му го каже, не намираше думи, с които да му признае, беше завладяна от страха да не го загуби. Не, не можеше да разбие сърцето на този, когото обичаше повече от всичко, а и той нея също. Изведнъж телефонът завънна. На екрана се изписа "СЪКРОВЕЩЕТО МИ" и излезе снимката на Боби, от която я гледаха влюбените му синьо-зелени очи, а в бузките му се виждаха дълбоките трапчинки, които Ани обичаше толкова много."Сигурно е забравил да ми каже нещо"-помисли си тя...Но не беше така... -Защо ми изневери?!Защо не ми каза истината?!Защо я скри от мен?!-крещеше той с разплакан глас. - Не ме търси вече! Забрави ме! И затвори. Ани бавно остави телефона. Загледа се в една точка и каза:"Това е краят". Заплака...Та те не можеха един без друг! Как ли щяха да живеят разделени?! Не, не можеше да е истина... Часът стана 3:45, но на нея не и се спеше... Само плачеше безутешно и съжаляваше, че е сгрешила... Искаше да крещи, но нямаше сили. Прекаленият плач и болката в сърцето я бяха изтощили и тя едва помръдваше. Стана от леглото и се запъти към кухнята. Взе и наостри един нож. Започна бавно да дълбае буквата "Б" върху вените си. Не искаше да живее. Защо да живее? Как да живее като нямаше за кого? А и се мразше...мразеше себе си... самата себе си... Причерня и...и падна на земята. Лежа така няколко секунди, но след миг се събуди.Над нея се бе надвесила сестра й и превързваше ръката й. Ани се изправи и разказа всичко. След дългия разказ отиде обратно в леглото си и от изтощителните сълзи и прекалената загуба на кръв мигновенно заспа. Но нещо я събуди. Отново беше телефонът. И ето че пак на екрана се изписа "СЪКРОВИЩЕТО МИ". И странно, Ани се зарадва.Помисли, че той и е простил и иска отново да се съберат.... Но отново грешеше... - Извинете,че ви безпокоим,но трябва веднага да дойдете в парка, намиращ се над скалите над морето - каза непознат мъжки глас, които звучеше уплашено-спешно е! Понеже беше заспала с дрехите си, Ани не се облече. Паркът беше на десет минути път от тях.Но какво ли беше станало?! И ето че стоеше пред парка, спря се за секунда и си спмни хилядите спомени, които имаше тук!Погледна в далечината и видя, че на мястото, което трябваше да отиде имаше линейка и огромна тълпа хора бяха наобиколили нещо.Чуваха се писъци, издаващи ужас. Ани се приближи. Видя че тълпата хора са наобиколили момче. И тя го позна! Беше Боби! Боби!Нейният живот! Отиде до него. Заплка... - Миличко, какво ти е?! Мило, събуди се!!!-крещеше тя. Видя забитите стъкла във вените му и си разкрещя още по-силно. -Не, не си отивай! Обичам те!Съжалявам за всичко... Съжалявам!!! Но той не помръдна... Лежеше така безмълвен в едната половина на голямото сърце, което беше нарисувал по-рано в голяма локва кръв, а в другата половина бе написал:"ОБИЧАМ ТЕ В ЖИВОТА, ЩЕ ТЕ ОБИЧАМ И В СМЪРТТА!" Точно там на тяхното място - където за пръв път се видяха, където за пръв път се целунаха, където за пръв път си казаха "ОБИЧАМ ТЕ".Така силно обичаше Ани това място, но и също така силно го мразеше! Ани се изправи. Застана до ръба на голямата скала и погледна надолу-каква красива и страшна гледка! Вълните се разбиваха в скалите и сякаш и сърцето на Ани си разбиваше в тях. В този миг заваля. Проблясваха светкавици. Тя каза: - Боже, прости ми всичко! Аз го убих!!! Убих единствения, който ме обичаше! После се обърна.Отиде отново да Боби и го целуна по застиналите устни и прошепна: -Миличко, след малко ще се видим! Ще дойда при теб и ще се слеем с вечността! Няма нищо да ни раздели!-и се изправи. Затича се и скочи! Разпери ръцете си като птиците! Почувства това, което винаги бе искала да почувства. Тя летеше! Не, не падаше, а летеше, защото го искаше и знаеше къде отива... Чу се писък, но не на страх, а на смелост...не на болка,а на радост...не на тъга, а на ИСТИНСКО ЩАСТИЕ!!! Това завинаги остана тяхното място!!!
Валеше сняг..Една вечер връщайки се от ски започна всичко.Боби предложи на Соня да я изпрати.Тогава нещо прободе Лена в сърцето.Тя се сбогува с тях и нищо друго не каза.Цяла нощ се въртя в леглото..умълчана..и крои планове..Как да попречи на Соня и Боби?В това време Боби изпрати Соня до входната врата,където и призна чувствата си,крити от доста време..Тя изпитваше същото към него.От тази вечер Лена започна да страни от тях.
Живота им минаваше прекрасно,докато не се случи нещо ненадейно..Соня се разболя.Лена реши,че точно това е момента да ги раздели..За това тя се обади на Боби,като му каза,че има два свободни билета за кино.От този ден нататък те станаха неразделни..Лена ходеше навсякъде с Боби,а той съвсем забравяше за болната си приятелка.Мина един месец и Лена си мислеше,че Боби е само нейн.
В една пролетна утрин новата двойка влезе в училището,хваната ръка за ръка..Когато влязоха в стаята всички се бяха омълчали,всички бяха свели глава.
-Какво се е случило?-Попита Боби.
-Соня е на смъртно легло..
Боби се замая..Незнаеше къде се намира..Спомени нахлуха в главата му..Спомени за времето,в което той и Соня са били едно цяло..Тряскаво той излезе от стаята и тичайки отиде при Соня..По пътя много мисли..Как Лена го уверявала,че Соня не е болна..Как е предал любовта на живота си..Лена,дори забравила приятелката си,каза на Боби:
-Тя не е болна..Само иска да ни раздели..
Момчето я бутна силно,тя остана втрещена ..
Влизайки в стаята на Соня,Боби се разтрепера..Почувства как топли чувства навлизат в душата и сърцето му.Като видя болното момиче така бледо и тъжно..той се наведе,целуна ръката и и каза:
-Соничка обичам те!
-И аз те обичам и ти прощавам..-Усмихна се тя-На последната страница от тетрадката ми има нещо за теб!
Той я прегърна и започва да целува тялото и,докато не усети,че то вече е студено..Соня се сбогува с живота..Боби отвори тетрадката там,където му беше заръчала тя-момичето на мечтите му!
А там пишеше..
"Скъпи Боби,аз чувствах че приближава моя край.В това писмо е моята изповед.Целувала съм те два пъти..Онази вечер,след ските и сега..целувам този лист.Давам ти снимката си,носи я със себе си макар че си с друга..Обичай Лена..и все пак аз те обичам..Прости ми".Твоя Соня!
Боби опсипа с целувки снимката.Погледна я пак за последен път..В безкрайния си сън тя бе толкова красива..Мълчаливо се оттегли от стаята..Сълзи покапаха по бузите му..Не можеше да скрие тъгата си.От този ден нататък никой не видя момчето..Само едно се знаеше..Много често на гроба на Соня идва момче,носещо рози..Никой не знае кой е този..и дали това не е Боби..
Ани затвори телефона след разговора с приятеля си Боби. Никога не го беше обичала повече. Никога не го беше желала повече. Но отвърте нещо я болеше и я мъчеше непрекъснато - беше му изневерила. Той не си беше идвал един месец и тя бе потърсила една целувка при друг. Не спираше да мисли как да му го каже, не намираше думи, с които да му признае, беше завладяна от страха да не го загуби. Не, не можеше да разбие сърцето на този, когото обичаше повече от всичко, а и той нея също. Изведнъж телефонът завънна. На екрана се изписа "СЪКРОВЕЩЕТО МИ" и излезе снимката на Боби, от която я гледаха влюбените му синьо-зелени очи, а в бузките му се виждаха дълбоките трапчинки, които Ани обичаше толкова много."Сигурно е забравил да ми каже нещо"-помисли си тя...Но не беше така... -Защо ми изневери?!Защо не ми каза истината?!Защо я скри от мен?!-крещеше той с разплакан глас. - Не ме търси вече! Забрави ме! И затвори. Ани бавно остави телефона. Загледа се в една точка и каза:"Това е краят". Заплака...Та те не можеха един без друг! Как ли щяха да живеят разделени?! Не, не можеше да е истина... Часът стана 3:45, но на нея не и се спеше... Само плачеше безутешно и съжаляваше, че е сгрешила... Искаше да крещи, но нямаше сили. Прекаленият плач и болката в сърцето я бяха изтощили и тя едва помръдваше. Стана от леглото и се запъти към кухнята. Взе и наостри един нож. Започна бавно да дълбае буквата "Б" върху вените си. Не искаше да живее. Защо да живее? Как да живее като нямаше за кого? А и се мразше...мразеше себе си... самата себе си... Причерня и...и падна на земята. Лежа така няколко секунди, но след миг се събуди.Над нея се бе надвесила сестра й и превързваше ръката й. Ани се изправи и разказа всичко. След дългия разказ отиде обратно в леглото си и от изтощителните сълзи и прекалената загуба на кръв мигновенно заспа. Но нещо я събуди. Отново беше телефонът. И ето че пак на екрана се изписа "СЪКРОВИЩЕТО МИ". И странно, Ани се зарадва.Помисли, че той и е простил и иска отново да се съберат.... Но отново грешеше... - Извинете,че ви безпокоим,но трябва веднага да дойдете в парка, намиращ се над скалите над морето - каза непознат мъжки глас, които звучеше уплашено-спешно е! Понеже беше заспала с дрехите си, Ани не се облече. Паркът беше на десет минути път от тях.Но какво ли беше станало?! И ето че стоеше пред парка, спря се за секунда и си спмни хилядите спомени, които имаше тук!Погледна в далечината и видя, че на мястото, което трябваше да отиде имаше линейка и огромна тълпа хора бяха наобиколили нещо.Чуваха се писъци, издаващи ужас. Ани се приближи. Видя че тълпата хора са наобиколили момче. И тя го позна! Беше Боби! Боби!Нейният живот! Отиде до него. Заплка... - Миличко, какво ти е?! Мило, събуди се!!!-крещеше тя. Видя забитите стъкла във вените му и си разкрещя още по-силно. -Не, не си отивай! Обичам те!Съжалявам за всичко... Съжалявам!!! Но той не помръдна... Лежеше така безмълвен в едната половина на голямото сърце, което беше нарисувал по-рано в голяма локва кръв, а в другата половина бе написал:"ОБИЧАМ ТЕ В ЖИВОТА, ЩЕ ТЕ ОБИЧАМ И В СМЪРТТА!" Точно там на тяхното място - където за пръв път се видяха, където за пръв път се целунаха, където за пръв път си казаха "ОБИЧАМ ТЕ".Така силно обичаше Ани това място, но и също така силно го мразеше! Ани се изправи. Застана до ръба на голямата скала и погледна надолу-каква красива и страшна гледка! Вълните се разбиваха в скалите и сякаш и сърцето на Ани си разбиваше в тях. В този миг заваля. Проблясваха светкавици. Тя каза: - Боже, прости ми всичко! Аз го убих!!! Убих единствения, който ме обичаше! После се обърна.Отиде отново да Боби и го целуна по застиналите устни и прошепна: -Миличко, след малко ще се видим! Ще дойда при теб и ще се слеем с вечността! Няма нищо да ни раздели!-и се изправи. Затича се и скочи! Разпери ръцете си като птиците! Почувства това, което винаги бе искала да почувства. Тя летеше! Не, не падаше, а летеше, защото го искаше и знаеше къде отива... Чу се писък, но не на страх, а на смелост...не на болка,а на радост...не на тъга, а на ИСТИНСКО ЩАСТИЕ!!! Това завинаги остана тяхното място!!!
Hulcanica
ХЪЛЦАНИЦА
00:00 – 00:30 – обича друг/а
00:30 – 01:00 – изневерява ти
01:00 – 01:30 – ще ти се обясни в любов
01:30 – 02:00 – ще ти подари снимка
02:00 – 02:30 – нещастна любов
02:30 – 03:00 – луд/а е по теб
03:00 – 03:30 – запълва си времето с теб
03:30 – 04:00 – ти си първата му любов
04:00 – 04:30 – ще се срещнете скоро
04:30 – 05:00 – не го обичаш истински
05:00 – 05:30 – ще се разболееш
05:30 – 06:00 – телефонен разговор
06:00 – 06:30 – ще се омъжиш/ожениш (дори да си на 5 год. J, б.а.)
06:30 – 07:00 – малко разочарование
07:00 – 07:30 – незабравима среща
07:30 – 08:00 – цял ден ще си щастлив/а
08:00 – 08:30 – обича те чернооко мом(и)че
08:30 – 09:00 – ще сте винаги заедно
09:00 – 09:30 – русо мом(и)че мисли за теб
09:30 – 10:00 – ревнувате от приятел/ка
10:00 – 10:30 – ще имаш нов приятел
10:30 – 12:00 – всички срещи носят щастие
12:00 – 12:30 – ще получиш целувка
12:30 – 13:00 – щастлив край на среща
13:00 – 13:30 – изневерява ти
13:30 – 14:00 – любовта ти ще бъде трагична
14:00 – 14:30 – ще получиш писмо
14:30 – 15:00 – обича те безумно
15:00 – 15:30 – приятелят(приятелката) му/й е луд/а по теб
15:30 – 16:00 – мисли, че му изневеряваш
16:00 – 16:30 – русо момче(момиче) ще ви раздели
16:30 – 17:00 – ще си имаш неприятности
17:00 – 17:30 – често ще го/я сънуваш
17:30 – 18:00 – неприятности вкъщи
18:00 – 18:30 – имаш много кандидати
18:30 – 19:00 – не вярваш в любовта
19:00 – 19:30 – щастлива любов
19:30 – 20:00 – мисли, че го/я лъжеш
20:00 – 20:30 – иска среща с теб
20:30 – 21:00 – вечно мисли за теб
21:00 – 21:30 – ревнува те
21:30 – 22:00 – обичаш кестеняво момче(момиче)
22:00 – 22:30 – желае да те види щастлива
22:30 – 23:00 – скоро ще се скарате
23:00 – 23:30 – вечно те сънува
23:30 – 24:00 – обича те, но си безразличен(безразлична)
00:00 – 00:30 – обича друг/а
00:30 – 01:00 – изневерява ти
01:00 – 01:30 – ще ти се обясни в любов
01:30 – 02:00 – ще ти подари снимка
02:00 – 02:30 – нещастна любов
02:30 – 03:00 – луд/а е по теб
03:00 – 03:30 – запълва си времето с теб
03:30 – 04:00 – ти си първата му любов
04:00 – 04:30 – ще се срещнете скоро
04:30 – 05:00 – не го обичаш истински
05:00 – 05:30 – ще се разболееш
05:30 – 06:00 – телефонен разговор
06:00 – 06:30 – ще се омъжиш/ожениш (дори да си на 5 год. J, б.а.)
06:30 – 07:00 – малко разочарование
07:00 – 07:30 – незабравима среща
07:30 – 08:00 – цял ден ще си щастлив/а
08:00 – 08:30 – обича те чернооко мом(и)че
08:30 – 09:00 – ще сте винаги заедно
09:00 – 09:30 – русо мом(и)че мисли за теб
09:30 – 10:00 – ревнувате от приятел/ка
10:00 – 10:30 – ще имаш нов приятел
10:30 – 12:00 – всички срещи носят щастие
12:00 – 12:30 – ще получиш целувка
12:30 – 13:00 – щастлив край на среща
13:00 – 13:30 – изневерява ти
13:30 – 14:00 – любовта ти ще бъде трагична
14:00 – 14:30 – ще получиш писмо
14:30 – 15:00 – обича те безумно
15:00 – 15:30 – приятелят(приятелката) му/й е луд/а по теб
15:30 – 16:00 – мисли, че му изневеряваш
16:00 – 16:30 – русо момче(момиче) ще ви раздели
16:30 – 17:00 – ще си имаш неприятности
17:00 – 17:30 – често ще го/я сънуваш
17:30 – 18:00 – неприятности вкъщи
18:00 – 18:30 – имаш много кандидати
18:30 – 19:00 – не вярваш в любовта
19:00 – 19:30 – щастлива любов
19:30 – 20:00 – мисли, че го/я лъжеш
20:00 – 20:30 – иска среща с теб
20:30 – 21:00 – вечно мисли за теб
21:00 – 21:30 – ревнува те
21:30 – 22:00 – обичаш кестеняво момче(момиче)
22:00 – 22:30 – желае да те види щастлива
22:30 – 23:00 – скоро ще се скарате
23:00 – 23:30 – вечно те сънува
23:30 – 24:00 – обича те, но си безразличен(безразлична)
Kak moje da obi4a edin maj
Tova pismo e ot moqta nai-golqma liubov predi da zamina za 4ujbina.Ideqta e da vidite,4e ne samo jenite mogat da badat 4uvstvitelni i da stradat po tozi na4in...:(
Zdravei Milichko ,
Ne znam koga shte prochetesh tova pismo nito kade si v glavata mi lipsvat vsiakakvi predstavi za tova koeto
e izvan Balgaria.Iskah da ti napisha tova pismo na e-maila , no nokoi ne se navi da doide s men na interne-
ta a i v posledstvie sastoianieto mi se vloshi zatova reshih da napisha pismoto tazi vecher na hartia a sut-
rinta da ti go pratia.Ne zanam po kakav nachin da se svarja s teb , tova mai e edinstvenia.Dnes maika ti
mi se ubadi , misleh da ti se ubadia v kafeto no sled razgovora s neia razbrah che niama smisal .Razbrah i
che fashiskia shev ima protiv da vi tarsiat v kafeto , no pak si misluia da zvanna sled niakolko dena no ne
znam dali chte te nameria i koga si na rabota.Iskam ujasno mnogo da chuia glasa ti , no niama variant tova
da stane pone sega , triabvashe da si vzemesh telefona , shtiah da moga da ti se obajdam , ako mojeh
da varna vremeto bih ti dal moia. Ne moga da razbera sebe si , kogato si do men ne se vazpolzvam ot tova
a kogato te niama ujasno sajeliavam za propusnatite momenti.Vijdam litzeto ti pred men , izkam da si do men
, da te gushkam i da te pritiskam , spomniam si vsiaka tvoia duma , mislia za teb vsiaka sekunda.Chestit
11 iuli , pojelavam ti da si vse taka silna i uverena v sebesi , krasiva i viarna na choveka do teb, ti si
unikalna i edinstvena , ti si nai istinskata jena na sveta.Na 11 2000g. mi beshe napisala " Sartzeto mi
nespirno tupti siakash ti si momcheto na moite mechti , molia te ne me kori , no ne moga da spra moite mech-
ti .Vidia li te vsichko blesti i izvednash idva IULI .Haresvam te i te obicham makar i samo v moite mechti"
Ne znam kakvi prorocheski dumi e napisal bog s rakata ti togava , ne znam kakvo shte se sluchi prez tezi
tri mesetza s teb i men , ne znam dali shte si imash nov prijatel ili az prijatelka ,no znam che i sled 30
veka nai-blizkia do sartzeto mi chovek shte si ti .Misleh da ti napisha predi da zaminesh za Germania
valentinka podobna na tazi koiato mi dane parvo ,otlojih go i nikoga ne go napravih. Poveshe ot
vsichko iskam da si do men kato gadje ili kato priatel da si vinagi do men . Neka Gospod dade vsiako tvoe
neshtastie na men , neka umra parvi vijdaiki ochite ti pred men v poslednia si mig , neka vzeme dushata mi
i da ja otnese v ada , zashtoto znam che shte se varna pak pri teb i njama granitzi koito da me sprat.Iskah
da ti napisha oshte mnogo neshta no bezsanieto i alkohola gi othvarliha nazat v saznanieto mi , mejdu drugoto
toi e i edinsvennoto neshto koeto me kara da zaspia , pomnia che mi kaza da ne vzema da stana pijanitza na
Sarata prednata vecher predi da tragnesh ,ne niama no sega toi mi pomaga da preodolea lipsata ti po lesno.
Ot valentinkata i vsichko drugo koeto iskah da napravia s teb ili za teb , razbrah che vsichko koeto chovek
reshi triabva da go pravi vednaga , kazano nai tochno sega .Shte spra tzigarite "sEGA" , shte podobria jivota si
" SEGA" shte bada po-dobar "SEGA" i niama nikoga veche da otlagam .Vazhishtavam ti se i ti moeto nai silno
vdahnovenie za uspehite mi.Ne me zabravjai i znai che edno sartze tupti zaradi teb .Egoistichno e no pazi
se zashtoto jivota mi niama smisal bez teb . Obicham te tolkova , che pisalkata i uma mi ne mogat da
opishat s nishto.Tova znae samo sartzeto koeto sega tupa bavno i bezrazlichno kam vsichko sjakash umira
, moleiki se za tvoeto shtastie . Kakvato i da si mila servitiorka ili neshto drugo badi nai-dobrata ,
zashtoto naistina si.
Obicham te chisto i iskrenno s tzialoto si sartze i dusha. Ot jasen
11.07.2004
3:05h
Zdravei Milichko ,
Ne znam koga shte prochetesh tova pismo nito kade si v glavata mi lipsvat vsiakakvi predstavi za tova koeto
e izvan Balgaria.Iskah da ti napisha tova pismo na e-maila , no nokoi ne se navi da doide s men na interne-
ta a i v posledstvie sastoianieto mi se vloshi zatova reshih da napisha pismoto tazi vecher na hartia a sut-
rinta da ti go pratia.Ne zanam po kakav nachin da se svarja s teb , tova mai e edinstvenia.Dnes maika ti
mi se ubadi , misleh da ti se ubadia v kafeto no sled razgovora s neia razbrah che niama smisal .Razbrah i
che fashiskia shev ima protiv da vi tarsiat v kafeto , no pak si misluia da zvanna sled niakolko dena no ne
znam dali chte te nameria i koga si na rabota.Iskam ujasno mnogo da chuia glasa ti , no niama variant tova
da stane pone sega , triabvashe da si vzemesh telefona , shtiah da moga da ti se obajdam , ako mojeh
da varna vremeto bih ti dal moia. Ne moga da razbera sebe si , kogato si do men ne se vazpolzvam ot tova
a kogato te niama ujasno sajeliavam za propusnatite momenti.Vijdam litzeto ti pred men , izkam da si do men
, da te gushkam i da te pritiskam , spomniam si vsiaka tvoia duma , mislia za teb vsiaka sekunda.Chestit
11 iuli , pojelavam ti da si vse taka silna i uverena v sebesi , krasiva i viarna na choveka do teb, ti si
unikalna i edinstvena , ti si nai istinskata jena na sveta.Na 11 2000g. mi beshe napisala " Sartzeto mi
nespirno tupti siakash ti si momcheto na moite mechti , molia te ne me kori , no ne moga da spra moite mech-
ti .Vidia li te vsichko blesti i izvednash idva IULI .Haresvam te i te obicham makar i samo v moite mechti"
Ne znam kakvi prorocheski dumi e napisal bog s rakata ti togava , ne znam kakvo shte se sluchi prez tezi
tri mesetza s teb i men , ne znam dali shte si imash nov prijatel ili az prijatelka ,no znam che i sled 30
veka nai-blizkia do sartzeto mi chovek shte si ti .Misleh da ti napisha predi da zaminesh za Germania
valentinka podobna na tazi koiato mi dane parvo ,otlojih go i nikoga ne go napravih. Poveshe ot
vsichko iskam da si do men kato gadje ili kato priatel da si vinagi do men . Neka Gospod dade vsiako tvoe
neshtastie na men , neka umra parvi vijdaiki ochite ti pred men v poslednia si mig , neka vzeme dushata mi
i da ja otnese v ada , zashtoto znam che shte se varna pak pri teb i njama granitzi koito da me sprat.Iskah
da ti napisha oshte mnogo neshta no bezsanieto i alkohola gi othvarliha nazat v saznanieto mi , mejdu drugoto
toi e i edinsvennoto neshto koeto me kara da zaspia , pomnia che mi kaza da ne vzema da stana pijanitza na
Sarata prednata vecher predi da tragnesh ,ne niama no sega toi mi pomaga da preodolea lipsata ti po lesno.
Ot valentinkata i vsichko drugo koeto iskah da napravia s teb ili za teb , razbrah che vsichko koeto chovek
reshi triabva da go pravi vednaga , kazano nai tochno sega .Shte spra tzigarite "sEGA" , shte podobria jivota si
" SEGA" shte bada po-dobar "SEGA" i niama nikoga veche da otlagam .Vazhishtavam ti se i ti moeto nai silno
vdahnovenie za uspehite mi.Ne me zabravjai i znai che edno sartze tupti zaradi teb .Egoistichno e no pazi
se zashtoto jivota mi niama smisal bez teb . Obicham te tolkova , che pisalkata i uma mi ne mogat da
opishat s nishto.Tova znae samo sartzeto koeto sega tupa bavno i bezrazlichno kam vsichko sjakash umira
, moleiki se za tvoeto shtastie . Kakvato i da si mila servitiorka ili neshto drugo badi nai-dobrata ,
zashtoto naistina si.
Obicham te chisto i iskrenno s tzialoto si sartze i dusha. Ot jasen
11.07.2004
3:05h
Барбара Де Анжелис - Какво е да обичаш
Обичаш, когато осъзнаваш, че нищо от онова, което се случва между вас, не е незначително, че всичко, което изричаш, може да причини на любимия ти радост или мъка, че всичко което правиш, ще укрепи или ще отслаби връзката ви.
Обичаш когато разбираш всичко това и всяка сутрин се събуждаш, изпълнен с благодарност, че имаш още един ден, през който да обичаш и да се наслаждаващ на партньора си.
Когато в живота ти има някой, който те обича, ти си щедро благословен. В дар ти е поднесен друг човек, който е избрал да върви редом с теб. Той споделя дните и нощите ти, леглото и бремето ти. Човекът, който обича, съзира в теб твои тайни способности, които никой друг не вижда. Той или тя ще докосва тялото ти на места, които никой друг не докосва. Човекът, който те обича, ще те открие, където и да се криеш и ще превърне сигурната си любяща прегръдка в рай за теб.
Човекът, който те обича, ти предлага изобилие от чудеса всеки ден. Той притежава способността да ти достави удоволствие с усмивка, с гласа си, с уханието на шията си, с начина по който се движи. Притежава способността да прогони самотата ти. Притежава способността да превърне обикновеното във величествено. Той е твоят път към рая тук на земята.
Обичаш когато разбираш всичко това и всяка сутрин се събуждаш, изпълнен с благодарност, че имаш още един ден, през който да обичаш и да се наслаждаващ на партньора си.
Когато в живота ти има някой, който те обича, ти си щедро благословен. В дар ти е поднесен друг човек, който е избрал да върви редом с теб. Той споделя дните и нощите ти, леглото и бремето ти. Човекът, който обича, съзира в теб твои тайни способности, които никой друг не вижда. Той или тя ще докосва тялото ти на места, които никой друг не докосва. Човекът, който те обича, ще те открие, където и да се криеш и ще превърне сигурната си любяща прегръдка в рай за теб.
Човекът, който те обича, ти предлага изобилие от чудеса всеки ден. Той притежава способността да ти достави удоволствие с усмивка, с гласа си, с уханието на шията си, с начина по който се движи. Притежава способността да прогони самотата ти. Притежава способността да превърне обикновеното във величествено. Той е твоят път към рая тук на земята.
Ot mama ;]
Пиша ти бавно,защото знам,че не можеш да четеш бързо.
Вече не живеем там,където,живеехме,когато ти напусна дома ни.Баща ти прочел в някакъв вестник,че на човек му се
случват най-много неприятностни и нещастни случаи
в радиус от около 30км. от дома му,затова се
преместихме на друго място.
Няма да мога да ти изпратя адреса,
защото последното селско семейство,
което е живяло тук е взело номерата на
къщата с тях,за да не си сменят аТова място е наистина много хубаво.
Дори има и пералня.Но не съм сигурна
дали работи добре.Миналата седмица
сложих вътре малко дрехи,затворих капака
и дръпнах синджира.От тогава не сме ги и
виждали.
дреса.
Времето тук не е лошо.Само миналата
седмица валя два пъти.
Първият път за 3 дена,вторият за 4.
Относно това палто,което искаш да ти изпратим,чичо ти Гошо каза, че ще е прекалено тежко, ако го сложим с копчетата в колет, затова ги отрязохме и ги сложихме в джобовете на палтото
Оня ден Муньо си заключи ключовете за колата,вътре в колата.
Много се бяхме притеснили ,защото му трябваха цели 2 часа,за да си отвори колата...и да ни изкара нас с баща ти от вътре.
Сестра ти роди бебенце тази сутрин.Но все още не знам какво е то и ми е трудно да ти кажа дали си станал леля или чичо.Бебето много прилича на брат ти.
Вуйчо ти Крум падна в един каопитали да го издърпат от там,но той успял да отбие нападението им,след което се удавил.После го кремирахме и той горя цели три дена.Краката му зан за ракия миналата седмица.Някакви хора се още тлеят.
Трима от твоите приятели паднаха от моста преди няколко дена,докато се возели в самосвал.Мишо карал самосвала.Той успял да си отвори прозореца и да изплува,другите двама обаче не успели да свалят задната преграда на самосвала и се удавили.
Няма повече какво друго да кажа,синко.
Нищо изключително и извънредно не се е случвало тук.
С обич,Мама.
Вече не живеем там,където,живеехме,когато ти напусна дома ни.Баща ти прочел в някакъв вестник,че на човек му се
случват най-много неприятностни и нещастни случаи
в радиус от около 30км. от дома му,затова се
преместихме на друго място.
Няма да мога да ти изпратя адреса,
защото последното селско семейство,
което е живяло тук е взело номерата на
къщата с тях,за да не си сменят аТова място е наистина много хубаво.
Дори има и пералня.Но не съм сигурна
дали работи добре.Миналата седмица
сложих вътре малко дрехи,затворих капака
и дръпнах синджира.От тогава не сме ги и
виждали.
дреса.
Времето тук не е лошо.Само миналата
седмица валя два пъти.
Първият път за 3 дена,вторият за 4.
Относно това палто,което искаш да ти изпратим,чичо ти Гошо каза, че ще е прекалено тежко, ако го сложим с копчетата в колет, затова ги отрязохме и ги сложихме в джобовете на палтото
Оня ден Муньо си заключи ключовете за колата,вътре в колата.
Много се бяхме притеснили ,защото му трябваха цели 2 часа,за да си отвори колата...и да ни изкара нас с баща ти от вътре.
Сестра ти роди бебенце тази сутрин.Но все още не знам какво е то и ми е трудно да ти кажа дали си станал леля или чичо.Бебето много прилича на брат ти.
Вуйчо ти Крум падна в един каопитали да го издърпат от там,но той успял да отбие нападението им,след което се удавил.После го кремирахме и той горя цели три дена.Краката му зан за ракия миналата седмица.Някакви хора се още тлеят.
Трима от твоите приятели паднаха от моста преди няколко дена,докато се возели в самосвал.Мишо карал самосвала.Той успял да си отвори прозореца и да изплува,другите двама обаче не успели да свалят задната преграда на самосвала и се удавили.
Няма повече какво друго да кажа,синко.
Нищо изключително и извънредно не се е случвало тук.
С обич,Мама.
" Да обичаш е също като да пееш песен, но няма песен без край... "
Хей, момче, сещаш ли се за шамара, който ти ударих когато се опита да ме целунеш?
Сещаш се сигурно, беше прекалено, за да забравиш. Хей, момче, сещаш ли се,
когато ми донесе първото цвете
- синьо беше и ме подсещаше за твойте очи. Но цветето падна. Аз бях много тъжна,
но ти се усмихна и ми каза, че ще ми донесеш много такива цветя,
но нито едно от тях нямаше такъв цвят, които да напомня за твоите очи.
Хей, момче, сещаш ли се, когато един ден се опитах да те целуна,
а ти се дръпна и ми каза: - Мъничка, не те обичам вече, обичaм друга
и няма смисъл да бъдем заедно. Тогава те погледнах и казах: "Сбогом!!!"
Обърнах се и откаснах един лист от дървото до мен и започнах да го гриза
Тогава усетих горчивия вкус на листото. Мислех, че то ще намали болката,
но тогава чух твоя топъл и нежен глас: - Мъничка, може ли аз друга да обичам?
Тогава се обърнах и започнах да те целувам. Колко беше мил света в тези ми мигове.
На другата сутрин отидох при теб, но ти бе блед, тъжен. Не говореше...
и когато поисках да си ходя ти каза: - Мъничка, днес заминавам за Америка!
Може би повече няма да се видим. Аз бях потресена от твойте думи!
На първо време си писахме, но после разбрах, че не трябва да се разпалва любов
без перспектива и че любовта чрез писма не е любов. В последното си писмо
му написах няколко реда от една стара японска поговорка: "Да обичаш е също
като да пееш песен, но няма песен без край!" Един ден, когато се върнах от
училище видях писмо адресирано до мен и веднага познах неговия почерк.
Питах се дали да го отворя или да го оставя в шкафа, както другите неотворени.
Двоумях се. С треперещи ръце го отворих, в него пишеше: " Мъничка,
на 12ти вечерта тръгвам от Америка. На 13ти вечерта ще бъда в София.
Връщам се завинаги. Когато чуеш моя глас, ако не ме искаш затвори слушалката.
Ако ме искаш, ще поговорим и ще бъде както по-рано. И кой казва,
че "няма песен без край"? " Това писмо е намерено до момичето с прерязани вени,
а до нея е намерен вестник на 13та страница на която пишеше:
"...Самолет, който през нощта тръгна от САЩ до Белград, експлодира близо до
Югославска граница. Живи няма.... още не е открита причина за експлозията..."
В допълнението на писмото е написано с кървави букви:
" Да обичаш е също като да пееш песен, но няма песен без край... "
Сещаш се сигурно, беше прекалено, за да забравиш. Хей, момче, сещаш ли се,
когато ми донесе първото цвете
- синьо беше и ме подсещаше за твойте очи. Но цветето падна. Аз бях много тъжна,
но ти се усмихна и ми каза, че ще ми донесеш много такива цветя,
но нито едно от тях нямаше такъв цвят, които да напомня за твоите очи.
Хей, момче, сещаш ли се, когато един ден се опитах да те целуна,
а ти се дръпна и ми каза: - Мъничка, не те обичам вече, обичaм друга
и няма смисъл да бъдем заедно. Тогава те погледнах и казах: "Сбогом!!!"
Обърнах се и откаснах един лист от дървото до мен и започнах да го гриза
Тогава усетих горчивия вкус на листото. Мислех, че то ще намали болката,
но тогава чух твоя топъл и нежен глас: - Мъничка, може ли аз друга да обичам?
Тогава се обърнах и започнах да те целувам. Колко беше мил света в тези ми мигове.
На другата сутрин отидох при теб, но ти бе блед, тъжен. Не говореше...
и когато поисках да си ходя ти каза: - Мъничка, днес заминавам за Америка!
Може би повече няма да се видим. Аз бях потресена от твойте думи!
На първо време си писахме, но после разбрах, че не трябва да се разпалва любов
без перспектива и че любовта чрез писма не е любов. В последното си писмо
му написах няколко реда от една стара японска поговорка: "Да обичаш е също
като да пееш песен, но няма песен без край!" Един ден, когато се върнах от
училище видях писмо адресирано до мен и веднага познах неговия почерк.
Питах се дали да го отворя или да го оставя в шкафа, както другите неотворени.
Двоумях се. С треперещи ръце го отворих, в него пишеше: " Мъничка,
на 12ти вечерта тръгвам от Америка. На 13ти вечерта ще бъда в София.
Връщам се завинаги. Когато чуеш моя глас, ако не ме искаш затвори слушалката.
Ако ме искаш, ще поговорим и ще бъде както по-рано. И кой казва,
че "няма песен без край"? " Това писмо е намерено до момичето с прерязани вени,
а до нея е намерен вестник на 13та страница на която пишеше:
"...Самолет, който през нощта тръгна от САЩ до Белград, експлодира близо до
Югославска граница. Живи няма.... още не е открита причина за експлозията..."
В допълнението на писмото е написано с кървави букви:
" Да обичаш е също като да пееш песен, но няма песен без край... "
text4e;]
Още те обичам
Странно нали? Да го казвам на теб - човекът, който ме рани най-много.И винаги, когато се сетя за теб се чудя с какво заслужих?
Нима не бях аз тази, която ти вярваше най-много от всички, нима не бях аз тази, която те обичаше
такъв, какъвто си, безусловно и истински? Нима не бях аз тази, която ти върна желанието за живот и мечти
Понякога си мисля, че всичко хубаво е било само в моето съзнание и че аз съм била за тебе една от многото.
Така мисля до момента, в който се видим.До момента, в който погледите ни се срещнат за пореден път и двамата
разберем колко много си липсвамеДори да отричаш, в себе си знаеш, че аз съм човека, който те познава най-добре
и най-истински .
Странно нали? Колко се различаваме, а колко близки се чувстваме, дори когато не сме заедно
Искрено съжалявам за всичко, което стана, което казахме и което трябваше да направим, а не направихме ..
Странно нали? Да го казвам на теб - човекът, който ме рани най-много.И винаги, когато се сетя за теб се чудя с какво заслужих?
Нима не бях аз тази, която ти вярваше най-много от всички, нима не бях аз тази, която те обичаше
такъв, какъвто си, безусловно и истински? Нима не бях аз тази, която ти върна желанието за живот и мечти
Понякога си мисля, че всичко хубаво е било само в моето съзнание и че аз съм била за тебе една от многото.
Така мисля до момента, в който се видим.До момента, в който погледите ни се срещнат за пореден път и двамата
разберем колко много си липсвамеДори да отричаш, в себе си знаеш, че аз съм човека, който те познава най-добре
и най-истински .
Странно нали? Колко се различаваме, а колко близки се чувстваме, дори когато не сме заедно
Искрено съжалявам за всичко, което стана, което казахме и което трябваше да направим, а не направихме ..
Nqkoga....
Някога...........
Някога замисляли ли сте се за всички неща, които пропускате в ежедневието си... като например да кажеш "Обичам те ", на
скъп човек, да се спреш за малко и да си направиш равносметка "Дали си заслужва това, което правиш, дали има смисъл. Дали
си се развикал на някого, който не е виновен за нищо. Дали не си напрaвил грешка, която си преписал на някой друг. Дали
някога си се замислял, че има и по-нещастни хора от теб, ЕДВА ЛИ... и едва ли някога времето ще ти оддаде тази възможност,
но никога не забравяй, че няма невъзможни неща...
Някога замисляли ли сте се за всички неща, които пропускате в ежедневието си... като например да кажеш "Обичам те ", на
скъп човек, да се спреш за малко и да си направиш равносметка "Дали си заслужва това, което правиш, дали има смисъл. Дали
си се развикал на някого, който не е виновен за нищо. Дали не си напрaвил грешка, която си преписал на някой друг. Дали
някога си се замислял, че има и по-нещастни хора от теб, ЕДВА ЛИ... и едва ли някога времето ще ти оддаде тази възможност,
но никога не забравяй, че няма невъзможни неща...
Абонамент за:
Публикации (Atom)