Един тъжен разказ

11г беше най-хубавият клас в училището!В този клас бяха и две неразделни приятелки-Соня и Лена!Соня беше с черна коса,тъмни очи,а Лена синеока..с дълга руса коса.Приятелки от години,те се обичали безкрайно много и вярвали,че нищо не би ги разделило..Но в живота им се появило трето лице.Това бил Боби.Красивото момче веднага допаднало и на двете.Тримата се сприятелиха и станаха неразделни.
Валеше сняг..Една вечер връщайки се от ски започна всичко.Боби предложи на Соня да я изпрати.Тогава нещо прободе Лена в сърцето.Тя се сбогува с тях и нищо друго не каза.Цяла нощ се въртя в леглото..умълчана..и крои планове..Как да попречи на Соня и Боби?В това време Боби изпрати Соня до входната врата,където и призна чувствата си,крити от доста време..Тя изпитваше същото към него.От тази вечер Лена започна да страни от тях.
Живота им минаваше прекрасно,докато не се случи нещо ненадейно..Соня се разболя.Лена реши,че точно това е момента да ги раздели..За това тя се обади на Боби,като му каза,че има два свободни билета за кино.От този ден нататък те станаха неразделни..Лена ходеше навсякъде с Боби,а той съвсем забравяше за болната си приятелка.Мина един месец и Лена си мислеше,че Боби е само нейн.
В една пролетна утрин новата двойка влезе в училището,хваната ръка за ръка..Когато влязоха в стаята всички се бяха омълчали,всички бяха свели глава.
-Какво се е случило?-Попита Боби.
-Соня е на смъртно легло..
Боби се замая..Незнаеше къде се намира..Спомени нахлуха в главата му..Спомени за времето,в което той и Соня са били едно цяло..Тряскаво той излезе от стаята и тичайки отиде при Соня..По пътя много мисли..Как Лена го уверявала,че Соня не е болна..Как е предал любовта на живота си..Лена,дори забравила приятелката си,каза на Боби:
-Тя не е болна..Само иска да ни раздели..
Момчето я бутна силно,тя остана втрещена ..
Влизайки в стаята на Соня,Боби се разтрепера..Почувства как топли чувства навлизат в душата и сърцето му.Като видя болното момиче така бледо и тъжно..той се наведе,целуна ръката и и каза:
-Соничка обичам те!
-И аз те обичам и ти прощавам..-Усмихна се тя-На последната страница от тетрадката ми има нещо за теб!
Той я прегърна и започва да целува тялото и,докато не усети,че то вече е студено..Соня се сбогува с живота..Боби отвори тетрадката там,където му беше заръчала тя-момичето на мечтите му!
А там пишеше..
"Скъпи Боби,аз чувствах че приближава моя край.В това писмо е моята изповед.Целувала съм те два пъти..Онази вечер,след ските и сега..целувам този лист.Давам ти снимката си,носи я със себе си макар че си с друга..Обичай Лена..и все пак аз те обичам..Прости ми".Твоя Соня!
Боби опсипа с целувки снимката.Погледна я пак за последен път..В безкрайния си сън тя бе толкова красива..Мълчаливо се оттегли от стаята..Сълзи покапаха по бузите му..Не можеше да скрие тъгата си.От този ден нататък никой не видя момчето..Само едно се знаеше..Много често на гроба на Соня идва момче,носещо рози..Никой не знае кой е този..и дали това не е Боби..



Ани затвори телефона след разговора с приятеля си Боби. Никога не го беше обичала повече. Никога не го беше желала повече. Но отвърте нещо я болеше и я мъчеше непрекъснато - беше му изневерила. Той не си беше идвал един месец и тя бе потърсила една целувка при друг. Не спираше да мисли как да му го каже, не намираше думи, с които да му признае, беше завладяна от страха да не го загуби. Не, не можеше да разбие сърцето на този, когото обичаше повече от всичко, а и той нея също. Изведнъж телефонът завънна. На екрана се изписа "СЪКРОВЕЩЕТО МИ" и излезе снимката на Боби, от която я гледаха влюбените му синьо-зелени очи, а в бузките му се виждаха дълбоките трапчинки, които Ани обичаше толкова много."Сигурно е забравил да ми каже нещо"-помисли си тя...Но не беше така... -Защо ми изневери?!Защо не ми каза истината?!Защо я скри от мен?!-крещеше той с разплакан глас. - Не ме търси вече! Забрави ме! И затвори. Ани бавно остави телефона. Загледа се в една точка и каза:"Това е краят". Заплака...Та те не можеха един без друг! Как ли щяха да живеят разделени?! Не, не можеше да е истина... Часът стана 3:45, но на нея не и се спеше... Само плачеше безутешно и съжаляваше, че е сгрешила... Искаше да крещи, но нямаше сили. Прекаленият плач и болката в сърцето я бяха изтощили и тя едва помръдваше. Стана от леглото и се запъти към кухнята. Взе и наостри един нож. Започна бавно да дълбае буквата "Б" върху вените си. Не искаше да живее. Защо да живее? Как да живее като нямаше за кого? А и се мразше...мразеше себе си... самата себе си... Причерня и...и падна на земята. Лежа така няколко секунди, но след миг се събуди.Над нея се бе надвесила сестра й и превързваше ръката й. Ани се изправи и разказа всичко. След дългия разказ отиде обратно в леглото си и от изтощителните сълзи и прекалената загуба на кръв мигновенно заспа. Но нещо я събуди. Отново беше телефонът. И ето че пак на екрана се изписа "СЪКРОВИЩЕТО МИ". И странно, Ани се зарадва.Помисли, че той и е простил и иска отново да се съберат.... Но отново грешеше... - Извинете,че ви безпокоим,но трябва веднага да дойдете в парка, намиращ се над скалите над морето - каза непознат мъжки глас, които звучеше уплашено-спешно е! Понеже беше заспала с дрехите си, Ани не се облече. Паркът беше на десет минути път от тях.Но какво ли беше станало?! И ето че стоеше пред парка, спря се за секунда и си спмни хилядите спомени, които имаше тук!Погледна в далечината и видя, че на мястото, което трябваше да отиде имаше линейка и огромна тълпа хора бяха наобиколили нещо.Чуваха се писъци, издаващи ужас. Ани се приближи. Видя че тълпата хора са наобиколили момче. И тя го позна! Беше Боби! Боби!Нейният живот! Отиде до него. Заплка... - Миличко, какво ти е?! Мило, събуди се!!!-крещеше тя. Видя забитите стъкла във вените му и си разкрещя още по-силно. -Не, не си отивай! Обичам те!Съжалявам за всичко... Съжалявам!!! Но той не помръдна... Лежеше така безмълвен в едната половина на голямото сърце, което беше нарисувал по-рано в голяма локва кръв, а в другата половина бе написал:"ОБИЧАМ ТЕ В ЖИВОТА, ЩЕ ТЕ ОБИЧАМ И В СМЪРТТА!" Точно там на тяхното място - където за пръв път се видяха, където за пръв път се целунаха, където за пръв път си казаха "ОБИЧАМ ТЕ".Така силно обичаше Ани това място, но и също така силно го мразеше! Ани се изправи. Застана до ръба на голямата скала и погледна надолу-каква красива и страшна гледка! Вълните се разбиваха в скалите и сякаш и сърцето на Ани си разбиваше в тях. В този миг заваля. Проблясваха светкавици. Тя каза: - Боже, прости ми всичко! Аз го убих!!! Убих единствения, който ме обичаше! После се обърна.Отиде отново да Боби и го целуна по застиналите устни и прошепна: -Миличко, след малко ще се видим! Ще дойда при теб и ще се слеем с вечността! Няма нищо да ни раздели!-и се изправи. Затича се и скочи! Разпери ръцете си като птиците! Почувства това, което винаги бе искала да почувства. Тя летеше! Не, не падаше, а летеше, защото го искаше и знаеше къде отива... Чу се писък, но не на страх, а на смелост...не на болка,а на радост...не на тъга, а на ИСТИНСКО ЩАСТИЕ!!! Това завинаги остана тяхното място!!!