Spomencheta

1} Времето изтича.Времето тече…Палаво момиче с палаво момче
.Във леса навлезли свиркали свиркали с уста и не забелязали
как дошла нощта.И така се влюбили в своята игра,
ах…че се загубили в гъстата гора.
Мракът ги превързал с черния си бинт
и напразно бързали в този лабиринт.
И напразно плачели,викали със глас
и напразно плачели в този късен час.Страшно е в гората.
И луната свети с хилаво лице и шумят дърветата с дълги зли ръце.
Тъй нощта ги стегнала в своята халка
и тогаз протегнала своята ръка малкото момиче
и като звънче звъннало “Обичам те” в малкото момче.
И звънели в мрака дълго след това тези неочаквани парещи слова.
И разбрали ясно някак изведнъж двамата пораснали тя-жена,той-мъж.
И открили точно този трепет нов не игра порочна, а една любов.
И развързал мрака черния си бинт
и не бил той толкоз страшен този лабиринт.
Тръгнали те заедно и до днес вървят.
Трудни е,ни знаят ще намерят път.


2} Вървим.Мълчим.....
Мъчително мълчим,а тази наша среща е последна.
И двамата привели сме глава отбягваме се да погледнем.
Ти си някак разгневен,изчезнала е близостта предишна,
че друга има между нас.Една от двете е излишна
и може би това съм аз? Това за мен е даже безразлично.
Не ще се върне вече близостта,макар,че все така ще те обичам.
Вървим.Мълчим.....Мъчително мълчим.
И тази наша среща е последна и няма да повдигнем очи
макар и винаги да се обичаме.


3} Ти знаеш ли какво е да обичаш,да чезнеш в самотата сам.
За него денонощно да въздишаш и той да бъде твоята мечта.
При всеки негов поглед да потръпваш,да го ревнуваш чак до болка ти.
Да чувстваш,че за друга той живее,за други черни хубави очи.
Ще си отида няма да ти преча,ненужни думи няма да мълвя.
За тебе ще остана чужда и далечна, нима аз нямам гордост за това!


4} Да простиш не означава да забравиш.
Да простиш означава да запомниш,
че никой не е съвършен…че всеки от нас прави грешки,
дори когато се опитваме да сме честни…че всеки казва неща,
за които после съжалява…че всички ние лесно забравяме,
че любовта е много по-важна,от това да сме прави.
Да простиш означава да запомниш,
че ние сме много повече от нашите грешки…
че ние често сме добри и приемането на недостатъците на другите
ни помага да приемем собствените си.
Да простиш е да запомниш,че несъгласията са толкова много,
че скоро може да се наложи да простим на самите себе си.
Да простиш е да запомниш,че в сърцата ни има място,
за започнем отначало,отново и отново…не спирай да прощаваш,
отново и отново…


5} Стига да мога да те виждам всеки ден,
няма да имам нужда от слънце,защото ти си моето слънце.
Стига да мога да те целувам всеки ден,
няма да имам нужда от въздух,защото ти си моят въздух.
Стига да мога да те прегръщам всеки ден,
няма да имам нужда от земя,защото ти ми даваш крила.
Стига да мога да съм с теб завинаги,
няма да имам нужда от нищо,защото ти си моят Живот!

Когато погледнеш луната,
това е огънят в моето сърце,
когато си мисля за теб!
Когато погледнеш звездите,
това е блясъкът в моите очи,
когато говоря за теб!
Когато чуеш нежни ветрове,
това съм аз,шепнейки твоето име,
когато се нуждая от теб!
Когато видиш тъмнината на нощта,
това съм аз,заспала,
мечтаейки за теб!

Не ти пукаше нали?!
Защо тогава сърцето те боли?!
Нима освен страстта,
ти с мен докосна любовта?!
Издават те очите ти,
ах,тези проклети очи!
Защо са пълни със сълзи?!


Защо сърцето ти не чувства?!
Защо сковано е от вечен лед?!
Защо поне веднъжне не се разпука,
когато плачех аз на глас за теб?!
Ти имаш ли сърце се питам,
обичал ли си някоя жена?!
Заставал ли си като мъж пред нея,
изпитвал ли си мъка,самота?!
Защо сърцето ти не чувства,
нима е късче лед?!
И питам се.Защо те срещтнах,
защо обичам точно теб!?!?


Обичам те, теб виждат моите очи, теб иска моето сърце.
Прости ми, че мисля непрекъснато за теб, прости, че любовта за мен си ти.
Липсваш ми, когато не си до мен, а при мен ли си сякаш ангел над мен бди.
Прости, че по теб полудях, но видях невиждана любов като твоята.
Прости, че те обичам...


Във тази лунна нощ
обсипана със звезди,
теб те няма до мен,
но защо, защо???
Сълзи в очите ми блестят
и галят бледото лице,
луната казва ми и тя -
не плачи, не плачи.
Не знаеш как за теб тая
и как прекарвам аз нощта,
обичам те, ти не разбра -
остави в сърцето ми малка искра.
От небето се показа светлина и
каза ми недей така той не те
обича разбери само те
подмами с тез лъжи!
Но аз обичам те, обичам, толкова
безумно те обичам в
мислите си пак след тебе тичам, но защо?
ОБИЧАМ ТЕ!